Крион: Многоизмерната вселена

Сега ще ви разкажем още една притча за Уо. Много отдавна не сме ви давали притчи за Уо, така че тази ще бъде последната. Уо е безполово човешко същество, Той/Тя, но за целите на този разказ ние ще го наричаме “той”.

Уо бил много разочарован от живота. Той се трудел усърдно и освен това бил работник на Светлината, но се чувствал потиснат. Той казал: “Искам нещо ценно в моя живот. Искам да имам нещо смислено и красиво в живота.” Уо знаел, че може да проявява. Само че не бил съвсем сигурен какво би искал да прояви, ако реши да го направи. Всъщност той не знаел какво да поиска, което да бъде проявено. Той внимавал да не иска от Духа нещо конкретно; по-добре било да каже: “Нека да проявя само това, което ми е нужно и което отговаря на моя духовен план.” Уо притежавал мъдростта на работника на Светлината, затова той се помолил: “Скъпи Дух, искам да проявя нещо голямо в своя живот. Време е. Мой Висш Аз, мили Боже, ти избери какво да бъде то. Ти притежаваш цялата мъдрост ... избери какво да бъде. Имам нужда да проявя нещо голямо, за да може животът ми да има смисъл.”

Така и станало! Веднъж, когато Уо излизал от дома си, той видял точно пред вратата голям гранитен блок!

Размерите на блока били 9 м на 9 м. Той бил покрусен! “Дух, от това ли имам нужда? Какво е това нещо?” А Висшият Аз на Уо му казал: “Още не сме свършили, Уо. Имай търпение.” Уо изчакал, но гранитният блок си стоял там. Както обикновено, той започнал да губи търпение и решил, че нещо не е разбрал посланието. А после съседите му започнали да се оплакват от големия блок. Уо бил сигурен, че е станала някаква грешка. Откъде накъде! Защо Духът ще му доставя гранитен блок? Това не било никак Божествено. Затова той наел един голям кран, с който се опитал да премести блока. Но кранът не могъл да направи нищо. Тогава Уо довел разни специалисти.

 - Какво мислите, дали ще можем да преместим този блок? - запитал Уо.

- Не, няма да можем - много е голям.

И тогава се случило нещо. На вратата се почукало и той отворил. На прага стоял дребен човечец с длето в ръка.

- Кой сте вие? - запитал Уо.

- Съжалявам, че закъснях - отговорил човечецът. - Аз съм скулпторът.

- Не съм поръчвал скулптор - казал Уо. - Тук се опитваме да преместим този блок и да го разкараме от това място. Вие можете ли да го разбиете?

Малкият човечец бил ужасен.

- Моля ви се - това е такова красиво произведение на изкуството - не можете да разрушите такова нещо! Вие нали това си поръчахте? Нали това искахте? Искахте да имате нещо ценно, значимо и прекрасно в двора. Ще го поставим там, където пожелаете, и всички ще му се възхищават и ще идват отдалече, за да го видят.

Малкият човечец се задъхвал от вълнение. Уо само го погледнал и като помълчал малко, казал бавно:

- Това е гранитен блок. Кой би се възхитил на нещо подобно?

- Не, не е. Нима не виждаш?

- Виждам един голям, досаден, неподвижен гранитен блок - казал Уо. - Това нещо загрозява ливадата.

И въпреки че Уо не разбирал нищо, той решил да изтърпи малкия човечец в предния си двор в продължение на месец, и полека-лека започнал да разбира. Скулпторът не виждал никакъв гранитен блок. Той виждал произведение на изкуството! Малко по малко той махал гранита, който пречел на творбата, която скулпторът “виждал” в центъра на блока. Много грижливо той изчиствал с длетото онова, което нямало стойност, и накрая започнало да се оформя произведение на изкуството, което било много, много по-малко от блока. О, колко било красиво!

Уо бил толкова щастлив! “В живота ми се появи нещо ценно, нещо, което не можех и да допусна, че се намира в грозния каменен блок! Просто не мога да повярвам, че исках да махна този камък. Колко съм бил глупав!” Съседите на Уо веднага забелязали произведението на изкуството и като дошли, започнали да възклицават: “Ах!” и “Ох!” Уо бил много горд.

Когато скулпторът свършил работата си, той почукал на вратата.

- Е, време е - казал човечецът.

- За какво е време? Тръгваш ли си? - запитал Уо.

- А, не, няма да стане така, Уо.

- Да не искаш да кажеш, че ще трябва да живея цял живот с теб на поляната?

- О, не - става дума за нещо много по-добро - отговорил човечецът с усмивка.

За миг скулпторът се преобразил. Той станал част от Уо и заел място сред неговите ангелски качества, които Уо смятал за свои водачи. Той се превърнал в сродна душа, духовен пламък-близнак, съветник. Маскировката му изчезнала и неговата Божественост засияла силно.

Знаете ли, тук има нещо странно. Уо никога не запитал скулптора как се казва. Чак сега той разбрал, че името на скулптора е Уо! Той не само получил проявлението, което искал, но и активен, мъдър партньор, с когото можел да работи! Всъщност Уо получил ново възприятие за нещата: може би онова, което не виждаме, е най-важното нещо; може именно то трябва да се махне от реалността, за да се случи чудото.