„Обаятелното” миналото или „прекрасното” настояще

Един очакван и толкова чакан, слънчев лъч ме погали през прозореца и ми сподели, че там някъде по света има тъжни хора. Помоли ме да Ви разкажа една приказка, вълшебна, но не за принцеси, а за едно малко бедно момиченце, което живее в малък дом и тъжи за миналото си.

Нямам търпение да ви я разкажа. Наистина е Вълшебна!
Ангелина Димитрова

Живея в малък, толкова тесен дом, че понякога душата ме свива и изгубва. Домът, в който отмаря тялото ми, очите ми, душата ми. Дълго време, не ми беше достатъчен за нищо, постоянно имах претенции към него. Защо? Вглеждайки се в онова, което нямах, а другите имат, аз го обиждах, за всяко нещо, което не беше по моя привкус. Не съм се замисляла, че тук години наред, аз наистина отмарям, тук обичам, тук се любя, тук живея, тук мисля, тук се смея. Защото съм гледала с очите на липсата, и съм жалела за тази липса. Това отношение към живота съм го научила от родителите си. Имаше дълги мигове на тъга и вътрешно огорчение, че Бог ме наказва, за нещо, което съм сторила и за това нямам нищо. А, то се оказа, че имам всичко. Защото свалих от престола „огорчението" и на негово място, положих „признателността към себе си" и тя сътвори моята нова приказка. Събудих се една сутрин и научих от майка, че ми предстои да имам нов дом. Широк и мой личен. Тогава се запитах през какви очи гледам този живот? И разбрах......през липсата. Благодаря мое ново Аз! Благодаря, признателност и добре дошла!

Винаги можем да погледнем на всяко преживяване по два начина : през очите на липсата и през очите на изобилието. Страхът вижда границите, визира Алън Коен, написал безспорно много вдъхновяващи книги, като „Пилешка супа за душата". Предполагам, че всяка дама е била докосната от тази книга. Тогава отново се питам страхът ли е вашият придворен слуга в мислите, или любовта. Защото любовта вижда възможности, благодарности, решения и обич.

Да си намериш, своята частица от Рая е блаженство, Което те кара да се чувстваш цялостен, завършен и омиротворен! Това е просто вълшебно! Когато виждаш животът през погледна на признателността, променяш ВСИЧКО! Дори и това, че предстои да имаш нов дом. Всяка една новина, че любимите ми хора са щастливи, и вървят напред в живота, ме кара да се чувствам щастлива. Всяка хубава мисъл, е причина усмивката ми да е основен мой спътник през деня, че може и тя е причината, за да се чувстват хората, които обичам щастливи и да вървят напред. Това е даване, от което нищо не очакваш, а се оказва, че получаваш всичко! Обичам да съм част от това, което се случва днес и да творя с любов, за общото ни БлагоДаря и ЕдинЕние! Вашите моменти Ви чакат, обичайте се и те ще се Сътворят! Вселената дава всичко, онова което имаме нужда в точният момент, и изпраща точните хора за Нас! Да им Благодарим, и да ги Обичаме. Но моля ви, пожелайте си новият поглед отвъд, това, което вече сте видяли от семейството си. Изплува ми един въпрос, който отправя към вас мили читателю: Замисляли ли сте се как ви влияе семейството? Да, да лично на Вас. Вашите родители, братя, сестри и всички роднини. Не. Моля ви обичайте ги, но не спирайте и да живеете. За вас, самите. За онова, което Ви предстои да се случи. Просто живейте, с целия разкош на тъгата, любовта и всичко, което ви докосва.

Всеки ден по телевизията дават филми, насочени към семейството с цел, за да ни представят една действителност, която вече отдавна е отминала. Да бъдеш със семейството си в постоянна близост е чудесно, но идва момент в който е време да израснем и да заживеем за себе си. Моля ви превърженици на матриархата, не ме критикувайте, а просто помислете, дали днес този принцип за семейното огнище важи. Да уважавам родителите си, братята и сестрите си е част от „Божите заповеди", и е приоритет номер едно. Да им дам цялата си любов да, но Себе си вече Не. Всеки миг е имал своя момент, за да бъде изживян, те са изживяли своите с личните си убеждения и са сътворили този свят, със своите ползи и грешки. Моето мнение е, че ние хората днес, за да сме щастливи е време да използваме прошката и да се отървем от миналите си преживявания. Защото миналото е като изсипаното мляко, тогава се питам всеки ден, струва ли си да се съжалява за нещо, което вече не съществува. Разбира се, че НЕ! Убеждения ми днес са насочени към израстването на една нова личност отвъд ограниченията на родителите си и живее за себе си. Няма нация и народ, който е щастлив, когато забравя миналото си, но няма нация и народ, който да гради новото със стари убеждения. Този свят е сътворен от Бог с такава цел, за да се развива. Събуждам се и си казвам: „Сега е мой ред!", „Време е да живея и творя, като уважавам миналото си, а не го живея отново."

Да мечтаем, да творим и да благодарим означава ли, че осъзнаваме, че заслужаваме да се радваме на живота? Да! Да го направим тогава. Да кажем на себе си „Обичам това, което съм". Да пожелаем да се установим в собствената си сила, и това да ни дава онази безопасност, в която всичките ни нива на усещане, чувства, мисли споделят „Заслужавам да се радвам на живота!"...

Не аз настоявам да го живеете този живот, а вашите души, с които сте се съюзили, и превъплатили в това чудесно тяло, за да изживеете новият си живот Тук и Сега. Опомнете се, искайте, обичайте, раздавайте най-важното чувство „Любов" и берете плодовете си. Не със смирение, а с приемане се живее щастливият живот. НЕ с омраза, а с безусловната любов към всички и всичко.

Тогава изплува в моето съзнание един въпрос „Вие радвате ли се за прекрасната възможност да сте Тук и сега?"...Отговорът може би е някъде в пространството и чака да се напише с дебели букви „АЗ СЕ РАДВАМ ЗА ПРЕКРАСНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЪМ ТУК И СЕГА!", „Вълшебен е моят живот!". Пишете и удебелявайте вътрешните си усещания, но внимавайте какво си пожелавате, защото от личен опит знам, че мислите се материализират и не винаги са онези, с които съм имала желание да се срещна. Със силата с която желаете да ви обичат, точно с тази сила обичайте, за да се получат нещата. Аз опитах, и творя чудеса! Обичам, и ме обичат! Обичам и ме обичат, след всяко „Благодаря", и така до края на света. Осъзнато искам, онова, което желая и приемам с радост и удоволствие. Защото вече не страдам за миналото, защото все едно да страдам, че любимият ми мъж, или дъщеря е изсипала млякото. На мястото на изгубеното слагам новото, и с любов се освобождавам от минали емоции. От тях полза няма, има само съжалявам, че не направих това, съжалявам, че не направих онова. Ако в него момент, сте имали тези разбирания, които биха ви лишили от тези огорчения, тогава за какво го живеем този живот. Тогава бихме се родили всички на шестдесет и поуки никакви. Трепети никакви. Не бих могла да се откажа от всеки урок, който ме докосва, с цялата си нежност и търпение, на което само един урок може да те научи. Днес знам, че аз съм СИЛАТА и ВЛАСТТА в МОЯ ЖИВОТ! Днес знам, че с лекота се освобождавам от МИНАЛОТО, защото миналото е като излятото мляко, не се нуждае от съжаление.

Когато се освободих от старият непреклонен гняв, се освободих от мнението, че съм жертва. Да се отървеш от мислите за огорчението, с което е съпътствано миналото ти, е като да се вгледаш в дъжда, който отмива природата и я обновява след себе си. Усещането е абсолютно същото! И в двата варианта отмиваш ненужното. Да заобичаш себе си е в основата на първата Божия заповед „ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ". Да се приемеш такава каквато си, с онзи белег, от който тялото ти е различно. Да се приемем, такива каквито природата ни е създала е велико изживяване. Дълго време миналото ме преследваше с цялата си цветност от емоции. От кавгите на родителите ми до личните ми „провинения". Но ДНЕС знам, че израствам отвъд ограниченията на родителите си и живея ЗА СЕБЕ СИ. Защото, СЕГА Е МОЙ РЕД! СЕГА Е МОЕТО „СЕГА". Заслужавам да се радвам, както всеки друг и с любовта се съюзих, за да извърша всичко, което желая. А, Вие любими мои приятели създавате ли здрави основи за себе си? Освободете се, пожелайте и се променете. Мир и любов за всички Вас! ОБИЧАМ ВИ!

Признателен и очарователен, съботен ден днес!

Ангелина Димитрова