Сънищата – посланията на душата

Малката кибритопродавачка драснала първата клечка и студът и снегът сякаш изчезнали внезапно. Драснала и втора клечка и на мястото на вихрещите се снежинки детето видяло стая, прекрасна стая с голяма тъмнозелена кахлена печка, от чиято топлина въздухът трептял. Момиченцето се сгушило до печката и се изпълнило с райско блаженство. Ала изведнъж печката изчезнала и то отново се озовало седнало в снега. Треперело толкова силно, че зъбите му тракали. И тогава драснало третата клечка...Светлината й огряла стената на съседната сграда и тя станала прозрачна.....Така както и аз!

Часът е около 3-4 през нощта. Опитвам се да се събудя, искам да отворя очи, но не се получава. Нещо ми подсказва, че се налага да изчакам събуждането си. Не е моментът сега. Не помръдвам. Очаквам да се случи нещо, и не след дълго „получавам информация” от подсъзнанието си: „ТИ си създаваш животът, за  това не се оплаквай, а се огледай за какво си струва да го живееш”! „Това беше” – казах си аз. Но, не! Мислите се зараждаха, строени в  колона и чакащи моето внимание. Продължих да слушам вътрешният си глас. „Лягаш и оздравяваш, ставаш и отново старите болежки са на лице. Ти си ТВОРЕЦЪТ на всичко това”! В началото се престорих, че нищо не разбирам, но не беше така. Знаех, че този вътрешен глас е моят лечебен стон, за това коя съм Аз и какво мога да направя за себе си, за да съм здрава. (Така както бях родена.) Не се възпротивих на нито един укор, на вътрешното ми усещане за живота, защото бях убедена, че това е моментът да си отворя очите и ушите и да слушам. Сега е моментът да осъзная съществуването си като личност, като жена, като онова „АЗ”, което търся от толкова години.

Усмихнах се, в полусънното състояние. Изпитах такова блаженство и удовлетворение, че насън изкрещях „Намерих се”! Така и беше. В този миг оставих мислите да текат, като река, която не знае къде отива, но вътрешното й усещане, че тя съществува й беше достатъчно, за да продължи напред. Усмихвах се на всеки съвет, който подсъзнанието ми даваше. Това бяха моите нови убеждения. За миг изключих от мислите си „всичко тревожно”, за външният свят. Сега той не съществуваше и нямаше ръка над мен, аз бях сама със себе си, и бях щастлива. Отдадох се на себе си, танцувах в мислите си, смеех се със себе си, разказвах си „вълшебни приказки”. А, моето „Аз” в блаженство поруменяваше от репликата „Ах, това ли съм Аз”? Знаех, че точно това съм аз, нежна и блага, мила и очарователна. Често приятелите ми ме наричат „Душа”, други „АНГЕЛина”. Все умалителни, които описваха моята същност.

В него момент, сънят ми, ми припомни, че с добро, с любов към мен самата, мога да променя не само личната си Вселена, а и Вселената на този около мен. Това беше чудесна идея, новата ми мисия, с добро да променям Вселени. Чудеса! Дълги години, под влияние на емоциите и личните чувства, бях влюбена не в себе си, а в хората. Огорченията идваха като пролетните птици. Всеки път едно и също. И както споделя Луиз Хей фразата „Този филм съм го гледала”, така беше и при мен. Старите ми убеждения, градяха огорченото ми настояще.

Затова си позволявам да ви разкажа този сън, наситен с посланията на душата ми. Която знае, кое е добре за мен, и кое не още от самото ми раждане. Аз имам знания от миналите си уроци, но това не означава, че нямам нужда да градя нови. От този миг почувствах тялото си различно, мислите си различни. Чисти и градивни. От този миг, знаех, че дори и да е ново за мен, това усещане беше новият път. Неотъпкан, но картата за правилните стъпки беше кодирана в душата ми. Често казват, че сънищата са посланията на подсъзнанието и ако не се вгледаме в тях, ще се връщат и ще си отиват, както пролетните птици, докато не ни дадат правилните уроци и не ни покажат красотата, но не външната, а онази вътрешната, която всяка душа притежава. Това беше моят нов момент, в който един сън „отвори очите ми”. Вече не виждах само калта, а виждах танца на водата с пепелта, която беше сътворила новата материя Кал.  След този сън аз „видях СЕБЕ СИ” от друг ъгъл. Прегърнах се, и се превърнах от лавра, в пеперуда. 

Превърнах гнева в душата си, в усмивка и това ме направи ЩАСТЛИВА ЖЕНА. Усещах, че е време да се събудя, въпреки, че ми се щеше още да продължа да съм в този НЕземен Рай. Но пеперудата разтваря криле и лети, така направих и аз преродих се, обнових се, защото това беше краят на моята вътрешна борба. И както споделя Клариса П. Естер, „Когато сме способни да виждаме същността зад тези илюзии – които в будизма се наричат „прегради на просветлението”, така и аз заедно с бягащата с вълци написах новата действителност.

Действителността наистина е многопластова от мисли, действия и случки. Но осъзнах, че любимата сентенция на баща ми е била, и е актуална  - завинаги. Тя гласи следното: „Една беда струва повече от хиляди съвети”. Благодаря на всяка моя трудност, на всяка болка, всеки трепет на огорчение. Без вас, аз не бих била този нов човек! Без Вас, аз не бих имала причина, за да търся промяната в себе си. Без Вас, мили мои любящи моменти не бих се заземила, а все още щях да гледам на живота през „розовите очила”, а това не е моята действителност да бъда Тук и сега.

Събудих се! Усмихнах се! Благодарих на съня си! Такава нужда имах да изживея този сън, и той се сбъдна. Сбъдвайте всеки миг, животът е благодарен, когато Го живеем! ДА БЪДЕМ!

Ангелина Димитрова