Спестявай за мечтите си или просто ги изживей

1 от 1

Глупавото усещане да стоиш на опашката и да чакаш. Нещо. Сам не разбирах какво, но пред мен имаше толкова много хора. Опитвах се да драскам с обувката си по излъскания мраморен под на банката. Опашката вървеше бавно. Още един излезе. Придвижих се напред. Погледът ми падна върху малка масичка, отрупана с брошурки. "Спестявай за мечтите си" - пишеше на една от тях, а двама, мъж и жена, вървяха по едно огромно зелено поле към една малка и китна къщичка. Това правех и аз, спестявах в една банка, за да изпълня мечтите си. Някога. Но не точно сега.
Представете си, че имате за задача да изпълните един мащабен проект, да построите тухла по тухла една къща, която да наречете дом. Ако мислите разумно, всичко е повече от просто. Имате много хиляди тухли. Всяка една от тях ви струва малко пари. Съберете ли за 50 тухли, можете да ги внесете в банката. И така, месец след месец, бавно да изградите къщата на мечтите си, която да усетите толкова близо, че да бъде ваш дом. Защото не всяка къща е дом, знаете.
Една стъпка по-напред и виждам голямо рекламно пано "Знай цената на парите си. Спестявай за мечтите си." и отново двамата, в комфортна всекидневна, пият чай и гледат през прозореца една красива поляна, пълна с цветя. Да, за това мечтаех и аз, комфорта на неделната сутрин, в която не бързаш за никъде. Но за строежа трябват много хиляди тухли, строителни материали, разрешения, майстори, за всичко това трябват пари.
Ръцете ми стискаха банкнотите в джоба, сякаш някой можеше да бръкне и да ги вземе. И да ми открадне мечтите. Подозрително се озърнах.
Човекът пред мен теглеше цялата си сметка. Това щеше да ни забави малко. Той приседна на един стол, докато оформят документите му.
- Няма ли да оставите част от парите при нас? Много е изгодно да ги спестите при нас, вероятно имате и вие някоя мечта, за която бихте събирали? - красиво момиче му подаде брошурата.
- Ох, събирахме. Толкова много събирахме, че съпругата ми се разболя от рак. Едвам оживя. Сега искаме да живеем, да върнем заемите, да ходим на театър, да излизаме заедно, колкото можем. За мечта, моето момиче, не се събират пари. За мечти парите се харчат - отвърна и той.
Слушах зашеметен. Старецът продължаваше да обяснява нещо и да успокоява момичето, което леко се притесни от неудачното си предложение. Но можела ли е тя да знае?
Напипах пак парите си. В джоба ми стояха стотина лева, които щяха скоро да престанат да бъдат мои, да се превърнат в обещание за нещо, което ще се случи някога. Те имаха цена, изпуснатите вечери с приятелите, когато оставаш на работа, за да наваксваш. Куклата, която дъщеря ми така и така не получи, защото ни се стори много скъпа и решихме да бъдем разумни. Кафето на крак и сандвичът от дома на обяд, защото динамиката на работата не позволява повече. Изпуснатите моменти със съпругата ми. Всичко в името на онази голяма къща, която често наричахме "дом" в мечтите си. Хилядите ограничения в името на разума, които водеха до поредните спестени пари за тухли, майстори, разрешения. Но какво би станало, ако...? Ако наистина не си струва да спестяваш тухла по тухла, а да живееш, момент по момент, дишайки и изживявайки магията на това да си жив. Защото утре може и да не си.
Дойде и моят ред.
- Колко имам в сметката?
Момичето провери бързо. Сумата не беше малка.
- Искам да изтегля всичко и то веднага.
- Но защо, не ви ли харесват нашите условия? - запита тя леко объркана. Втори клиент да тегли на опашката. Какво ли се случва?
- Не, просто искам аз да наложа моите условия. Да мечтая и да живея в мечтата си, до хората, които обичам, без да се налага да спестявам. Не ми е нужно да строя огромна къща, за да се усетя някъде у дома. За мен е важен животът ми.
Навън валеше дъжд, но това не беше проблем. Бързах да се върна у дома, където ме чакаше семейството ми.