Две души

Толкова съм добра в слушането, че съм забравила да говоря. Не, мога да говоря, дори съм доста приказлива понякога. Много съм добра в това да пазя живота си в тайна. Оставила съм го като олтар, мой оазис, място, където само аз се прибирам вечер и почивам до камината на моята същност.

Добра съм в изслушването и даването на съвети, че дори създавам впечатление, че говоря за себе си. Давам за сравнение част от моя живот, с цел създаване на свят, подобен на моя.

Приятелите ми мислят, че съм открита, малко повърхносттна, много емоционална и може би добра. Не мога да знам повече, а и не искам. Харесва ми да знам, че моят свят е само за мен и никой друг.

Когато имам „проблем“ го споделям, за да покажа и живата си страна, тази на човекът-жена АНИТА. Но това, което е в мен, е дълбоко заровено и може би аз самата вече не знам коя съм.

Боря се със себе си ден и нощ. Понякога дори мисля, че съм двама човека в едно, живеещи за различни каузи. Едната се бори за доброто, а другата все още не съм определила. На показ  показвам първата, може би нея искам да бъда. Тя упорито се старае да покаже на себе си и света, че можем да бъдем добри и да правим добрини. Тя е сърдечна и обича силно. Понякога обаче е много дразнеща, защото е алтруист. Винаги и за всеки се раздава без да мисли за себе си. Тогава се проявява другата и й показва бързо правия път, че трябва преди всичко да обича себе си. В това време, което трае достатъчно малко, че да не доловя същността на втората, тя ме превръща в нещо, което не съм показвала на света. Не мога да кажа, че не съм защото това също съм аз. За някои хора, дори повечето, ставам жестока, зла.

Тя е по- силна, уверена. Знае и може всичко, което трябва. Може да получи това, което иска, знае как. Когато се прояви усещам прилив на енергия, желание за живот. Нямам апетит. Тя е боец. Не се нуждае от някого, за да бъде себе си. Тя си е самодостатъчна. Харесва ми силата и. Независима, може би дори е по-красива. Забелязва се по-лесно и хората я уважават. Харизматична и обаятелна. Но я срещам много рядко.

Понякога следобед, когато сънувам, тя заживява в моето тяло, нейното тяло. Не помня много, почти нищо, но след това усещането е невероятно. Все едно съм живяла 10 живота, а не 40 минути в сън.

Те са добри приятелки. Втората винаги пази гърба на първата. Когато усети, че слабата Анита е наранена, веднага идва и оправя кашата, в която се е забъркала. Не оставя виновника не наказан. Помагат си. Затова изглежда, че цялото аз съм едновременно силна, но и ранима и ужасно чувствителна, но и безсърдечна.

Анита Георгиева