"Аз Обичам себе си" - лечебната мисъл за всеки проблем

Събота е и навън вали. Мисля си колко ли души са самотни и тъжни сега, и подклаждат тъгата в душата си, защото им липсва любов. Търсят я във всеки човек, във всеки момент и не я откриват. Защото има хора, които виждат без да усещат вибрациите на природата. Знаете ли, нито любовта, нито каквото и да е усещане няма да го намерите, ако вие самите не го притежавате вътре в душата си. Една единствена дума, а пълна с толкова смисъл - Любов.

Душата е нашата кошница от емоции, с която чувстваме и живеем живота си. Тогава си задавам въпроса: „Защо след като съм наясно, че е важно да се обичам, не го правя на 100%?” Защото не си вярвам достатъчно. Да! Защото не се уважавам достатъчно. Да! Защото не съм смела и разчитам на другите да променят живота ми. Да! Тогава защо се чудя, колко проблеми съм поставила за решаване и не съумявам да намеря тяхното решение. Мога ли да направя нещо за себе си, за да не е така? Да! Какво? Отговорът дойде от заглавието на една книга, която случайно попадна в моята библиотека „Роден си за да успееш”, с автор Колин Търнър. А казват, че нямало нищо случайно в живота. Едва ли просто така съм си я закупила, за да краси библиотеката ми, но в един миг, осъзнах, че имам нужда от нея. Разтворих я на случаен принцип и знаете ли, на какво заглавие попаднах - „Харесвайте себе си”. Повярвай ми, мили читателю, това искам от цялото си сърце и душа, да се науча да се харесвам, да се обичам. Но, не искаш ли и ти същото?

От ранно детство ни внушават, че да харесваш и даже да обичаш себе си - най-естественото, което човек изпитва, особено на тази възраст, е проява на егоизъм и суета. Децата се възприемат като особено важни малки същества, но докато пораснат, тези Добронамерени съвети и предразсъдъци се вкореняват здраво в съзнанието им, а съмненията в себе си триумфират, като с годините се затвърждават все повече. В края на краищата, какво ще си помислят хората за нас, ако видят колко много обичаме себе си!

От дете знам, че да си жена е нещо не толкова привлекателно. Не се обичах достатъчно, защото не вярвах в себе си и в своята женственост. Всичко това идваше от възпитанието в семейството ми. Титулярът в нашия дом беше моя баща. Баща, който с шамари и забрани, диктуваше правилата за нас, неговите деца. Но днес знам, че не той е бил виновен, защото той самият е бил възпитаван във време на респект, когато имаше странни порядки - за сексуалността, за това кое е добро и не дотам добро. Това се е пренесло и в семейството ни. За него жената не беше важна, защото той не уважаваше нито мен, нито моята майка. В нас се породи усещането за малоценност, за жертва; че трябва да ни е зле; че такъв е животът - суров, твърд и като едни неудачници, ние стъпваме по него със страх. Този страх е най-големият бич на женствеността! Ще ме попитате от къде знам това. Когато ежедневно те ревнуват и подтискат, унижават с подтекстове към облеклото ти, на подсъзнателно ниво ти започваш да го вярваш и да се свиваш. Започваш да не искаш да изглеждаш красива и женствена. Всеки ден, по малко се изгубваш. Дълго време вярвах, че жената е второ качество човек. Че тя не заслужава да бъде уважавана. Но един ден любопитството ми ме отведе в света на книгите, в които четях „ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ”, „Харесвайте себе си”. Но как? - това беше пълна противоположност на всичко, в което вярвах до сега. Моите убеждения се бяха сринали, защото не ми носеха никаква полза. Знаех си, че нещо не е наред.

Време беше да променя вътрешното си усещане и позиция в живота. Време беше да се науча да обичам и себе си, и всичко останало в природата. Защото нещата са свързани. Когато обичаме себе си, се лишаваме от качества като критика. Вътре в нас се поражда омиротворението, че сме тук на тази Земя, за да обичаме и да даваме част от себе си и на другите. Да мислим за другите с добро! И тогава разбрах, че аз подсъзнателно съм се самобичувала, не харесвайки се като жена. Съжалявайки, че въобще съм се родила жена в този мъжки свят. Започнах да се държа като мъж, за да оцелея. Погрешното ми мислене създаде „миома на матката”, която отстраних оперативно. Създадох си „кисти на яйчниците, на гърдите”. Казват, че това са неизплаканите сълзи от недоволно взети решения в миналото. И тогава се запитах „Но защо? Защо съм отричала онази част от себе си, с която съм различна от мъжкия пол, а именно „женствеността?” Ще кажете, че да обичаш себе си на думи е лесно и повярвайте ми, ще ви подкрепя. Защото и аз всеки ден се боря с това неправилно мислене. Но осъзнато, насочвайки към вътрешните ви пориви, нещата се получават. А това е критерий, че сте на прав път. Когато си сам, медитираш и си внушаваш, че всичко е ок, е различно от това, да го чувстваш, че е така. Защото е така!

Утвърждавайте красотата в себе си, за да не попаднете в собствения си капан - болестта!

След всичко горе-изброено до тук, като болести, разбрах нещо много важно - че Аз съм в ДИСБАЛАНС СЪС СОБСТВЕНАТА СИ ПРИРОДА. А ПРИРОДАТА НЕ ПРОЩАВА, когато не си съгласна с нея. Да си жена е прекрасно! Казвах си го всеки ден пред огледалото, но огорченията бяха вътре в мен. Не ги бях изхвърлила. И възпаленията, и инфекциите не закъсняха. Месеци се борих с това си вътрешно усещане за вина, докато не попаднах на книгата на Валерий Синелников „Възлюби своята болест”. С това заглавие разбрах, че болестта, която толкова грижовно отглеждах в себе си беше моето упорство, че аз съм против себе си, против собствената си същност. Като жена съм си втълпявала, че мъжете виждат в мен само сексуален обект. Но те виждаха този сексуален обект, благодарение на това аз как виждах себе си с моите очи в огледалото.

МОИТЕ МИСЛИ творяха моята действителност!

Ще си кажете, „Ти имаш ли представа, какво ни молиш да направим? Да възлюбим нещо, което ни лишава от социален живот.” Да мили хора, имам представа, защото нося глава като вас, която твори болест, след болест. От интересна по интересна и по упорита, като характера ми. Възлюбете и себе си, и болестта, и всичко което ви се случва, ще завие в друга посока. Тогава нейно величество болестта ще отстъпи. Няма празно в природата – там, където има енерегия, има и резултат. Ако посеем позитивната енергия, ще берем позитивни резултати. Защото повярвайте ми, болестта не е дошла в тялото ви по своя воля. Дошла е, защото вашите мисли и чувства на угризения, на вина, на критика, на огорчения към вас самите, към другите, са изпратени от подсъзнанието и са я (болестта) привлекли.

Тогава идва преломният момент. И той е: да се научим да променяме представата си за нас самите; да започнем да гледаме на себе си с добро; да се уважаваме като жени, защото само ние хората притежаваме доброто в себе си. Гарантирам го, за всяка жена! Дори и този, който не вярва, че е така, ще го убедя със следния цитат: ”Когато жената носи любов в себе си, тя ще научи и мъжа да я обича”. Това важи и за мъжа - ако той носи любовта в душата си, ще я научи да се обича. Така направи моя мъж с мен самата. Той ме научи да се обичам. От един сприхав и недоволен човек се превърнах и продължавам да се превръщам в добро и почтено същество. Една красива жена, независеща от мнението на другите. Красива, защото се обича!

Истината е толкова проста, стига само да имаме очи да я видим. Да се отпуснем, да се наслаждаваме на живота, а не да се опитваме да го контролираме. Изгубили сте битката със себе си? Повярвай те ми, това не е така. Ще сложите на първо място вашите проблеми, за да ми кажете колко сте нещастни. А кой освен вас може да ви направи щастливи? Кой освен вас, има силата да ви промени? Никой!

Да се доверим на живота, е наше изконно право и задължение!

Да разчитаме на „силите”, с които сме се договорили доброволно да изживеем този живот Тук и Сега, е наше решение. Забравили сме да го правим. Разчитаме на Бог да ни усмихне. Разчитаме на Бог, да ни избърши сълзите. А къде сме ние в това изживяване?

Да бъдем пълноценни хора - това е най-важното! Тогава и Бог ще бъде с нас. И ако си мислите, че ви уча как да живеете, лъжете се. Просто е - и аз като вас имам нужда от хубавото и доброто. Но сами, без помощта на цялото, сме осъдени. Аз обувам своите обувки и смело крача на пред. Направетe го и вие, мили хора. Харесвайте се, обичайте се, напук на всичко, което ви пречи!

Жената е удивително творение на природата. Всеки ден го осъзнавам, виждайки се в огледалото. Днес не се възприемам като нещо маловажно, създадено просто ей така. Днес знам, че на жената се полагат основните качества да е обединител на света и семейството. Но това може да се получи, ако осъзнаем, че сме смели, не със свит юмрук, а с изправени рамене и глава, очаровайки с грация. Обичайки се, такива каквито сме, с малките бръчки под очите, с коремчето, което не е хлътнало, както на младини. Ние сме се приели и сме осъществили мисията, с която сме дошли на тази Земя - да сме хора, съвършени по своя воля и прекрасни, каквито ние се виждаме.

ДА БЪДЕМ ЦВЕТЯТА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ! И НАШЕТО БЛАГОУХАНИЕ НА ЛЮБОВ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗНАГРАДЕНО ОТ БОГА С МЪЖ, КОЙТО НИ ЦЕНИ И ОБИЧА!

Ангелина Димитрова