Пападжи

Шри Х. У. Л. Поонджи е роден на 13 октомври 1910г. в Пенджаб, Индия и умира на 6 септември 1997г. в Лукнов, Индия. По-известен е като Пападжи и е ученик на Рамана Махарши и племенник на Свами Рама Тиртха. Макар да отрича да е част от някаква формална традиция, той се счита от мнозина за учител на Адвайта Веданта и Бхакти традицията.

Ранен живот

Папанджи е роден в Gujranwalla в западната част на Пенджаб, който сега се намира в Пакистан. Майка му е била сестра на Свами Рама Тиртха една от най-известните жени светци в Индия. На осем годишна възраст, той преживява твърде необичайно състояние на съзнанието. Той е убеден от майка си, че може да се свърже с хиндуисткият бог Кришна и така той станал предан на Кришна Бхакти. Той се доказал като истински феномен и още от малък започнал да има видения за Кришна. Това е известно в традицията Ваишнава, като получаване на  "Darsana" от Бог. Той взаимодейства виденията си за Кришна, като същевременно изпитва блаженство и духовно единение. Той прекарва младостта си в интимна връзка с Кришна, като негов приятел.

Като възрастен той води привидно нормален живот, жени се и отглежда 2 деца, като дори се присъединява към британската армия, но тайно продължава любовта му към Кришна и виденията. Продължава живота си като поклонник, но не е доволен от спорадичните видения и е дълбоко обезпокоен, когато Кришна не се появи. Той става обсебен от копнежа да вижда Бог постоянно. Постоянно повтаря името на Кришна и пътува из цяла Индия питайки мъдреци дали може да се създава Даршан от Бог по своя воля.

Срещата с Рамана Махарши

След като всичките му опити били неуспешни той се завърнал при семейството си в Lyallpur. Скоро след това един Садху се появил на вратата му и Пападжи го поканил и му задал същия въпрос, отговор на който търсел из цялата страна: „Можеш ли да ми покажеш Бог? Ако не можеш познаваш ли някой, който може?” За негова изненада този Садху му казал, че има един човек Рамана Махарши, който може да му покаже Бог. Освен това му дал и подробна информация, как да открие Рамана Махарши в южната част на Индия. Възможно най-скоро Пападжи потеглил в търсене на Рамана Махарши. Това се случило през 1944г, а Пападжи бил на 31 години. Рамана му посочва друга визия за Бога. Той му заявява, че Бог не се появява и изчезва непрекъснато. Само този, който е наясно с Бог, можe да го вижда непрекъснато. Той насърчава Пападжи да намери в себе си онзи, който има виденията за Бог, защото онзи (съзнанието му) не си отива и връща. Той казва на Пападжи да намери в себе си кой има виденията. Пападжи изпитал дълбоко преживяване, когато чул тези думи и той усетил духовното си сърце, което вече било отворено и цъфтяло. Това обаче не го възпряло да продължи Джапата си в името на Кришна.

В този момент Пападжи продължавал да има много видения свързани с хиндуистки богове. Той все още не е убеден в стойността на философията на Адвайта Веданта, която била известна на Рамана, но въпреки това поддържал контакт с него. Това се променило, когато имал видение в което Рамана му казва, че предаността към Кришна е единствената истина. Пападжи отишъл при Рамана и питал дали той наистина се е появил във видението му и му е предал върховенството на Кришна Бхакти.  Рамана не отговорил устно на въпроса му, но докато Пападжи чакал за отговор дошли група поклонници и дали на Рамана картина на Кришна. Когато видял картината Рамана плакал толкова силно и предано, че Пападжи се убедил, че той самият е тайната Бхакта. По-късно когато Пападжи преминава през кризата на предаността, този в който вярва Рамана (тайната Бхакта) е могъл да му помогне с това той напълно да опознае същността си или Атман. Изведнъж след цял живот на преданост той открил, че не може да накара ума си да мисли за Бог, да прави Джапа или някаква друга духовна практика. Дълбоко загрижен той поискал помощ от Рамана, който му отговорил, че това не е проблем, че всичките му практики са го подготвяли за този момент и той вече може да ги изостави, защото те са изпълнили целта си. Като чул това Пападжи потънал в погледа на своя гуру и почуствал как тялото му се пречиства атом по атом, трансформирайки се така сякаш той се е сдобил с ново тяло. Именно тогава той внезапно разбрал какво е бил и какво винаги ще бъде.

Късен етап от живота

След трансформацията си Пападжи останал в южна Индия до 1947г., когато Индия се разделила и Рамана изпратил Пападжи до стария му дом в Пенджаб, който вече бил територия на Пакистан, за да изведе семейството си на безопасно място в Индия. Последните думи на Рамана към него са били: „Аз съм с вас, където и да отидете.” През следващите години Пападжи печели пари, за да издържа семейството си. През 1953г. той се среща с първият си западен ученик Анри Льо Со, известен още като Swami Abhishiktananda, който е написал много книги, посветени на Адвайта Веданта и християнството. През 1966г той се оттегля и прекарва много време в подножието на Хималаите. По-късно Пападжи се установява в Lucknow, където приема посетители от цял свят. Пападжи ни напуска на 6 септември 1997г.