Първа чакра (Муладхара)

Когато оцеляването ни е застрашеше ние изпитваме страх. Страхът усилва нашето съзнание и изпълва тялото с естествени химически вещества (като например адреналин), за да му даде енергия, та да действа. Страхът обръща нашето внимание към „тук и сега", за да се отнесем към заплахата, но фокусира вниманието навън и нагоре към чакрите на възприятието и мисловната активност. Ставаме свръх-бдителни, неспокойни, тревожни. Не можем да се успокоим, да се отпуснем. Сякаш направо изскачаме от кожата си.

Когато живеем в среда на опасност или лишение, ние изпитваме страх. Ако опасността е била често, растящо присъствие, тогава страхът прониква в нашата базисна програма за оцеляване. Чувството на страх е само нашето чувство на сигурност, колкото и парадоксално да звучи това. Ние се чувстваме сигурни само защото сме свръхбдителни и дори ни става по-неудобно, когато се опитаме да се отпуснем. Нервната система и адреналиновите жлези остават да работят прекалено много. В това състояние на свръхбудност нашите спусъци са по-чувствителни и по-склонни да реагират с крайности. Нашата основа буквално се клати и концентрацията може да бъде трудна. В резултат тялото е в непрекъснато състояние на стрес, което става норма. Това евентуално може да причини високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, стомашни проблеми, изтощаване на имунната система, слаби адреналинови жлези, безсъние или хронична умора.

Идеално погледнато, страхът ни събужда от сънливото хипнагогно състояние на слятост и доверие, характерно за бебето. Когато заплахата не може да бъде преодоляна, ние се адаптираме към страха и формираме себе си около едно базисно свиване и неустойчивост. Това е противоположно на здравото състояние на първата чакра, което се свързва със сигурност, защитеност и солидност. Да се преборим със страха означава да се отпуснем и да почувстваме фините енергии на тялото, да изпитваме удоволствие и да разширим вниманието си до по-широка перспектива. Борбата със страха означава да усилим първата чакра. Да живеем със страх означава да я отслабим.

За да създадем солидна основа, годна ла поддържа останалите ни дейности, трябва да победим демона на страха. Това означава, че най-напред трябва да разберем страха. Откъде е дошъл той? Как ви е служил? Разбирането обаче не е достатъчно, защото реагирането със страх продължава да се намира в тялото. Следващата стъпка е да се отпуснем и да интегрираме инстинктивните отговори на страха. Кара ли ви той да искате да избягате и да се скриете? Гневни и активизирани ли ви прави, или парализирани и объркани? Като позволите на тялото да изрази тези отговори, вие помагате да се завърши гещалтът на отговора на първичната травма. Щом той бъде завършен, цикълът на страха може да бъде прекъснат и може да се създаде по-здрав модел. Най- накрая човек трябва да развие силата и ресурсите си, за да посреща ефикасно подобни заплахи в бъдещето. Това може да включва такива неща като изграждане на самоуважение, изучаване на бойни изкуства или усъвършенстване на уменията за общуване.

Макар че страхът е демон на първата чакра, той е и един свещен противник, присъствие, което може да ни научи на много неща. Страхът съществува като съюзник на самосъхранението, който ни учи на нашата собствена важност и на необходимостта да се грижим за себе си. Само когато признаем този демон като съюзник, можем истински да го овладеем.

Ърнест Холмс, основателят на философията Наука за ума (Science of Mind), смята, че страхът и вярата имат сходни качества. Страхът е вяра, че може да стане нещо страшно, докато вярата е вярване, че може да стане нещо добро. Макар че резултатите са различни, причините са еднакви - и двете са вери, които удравляват нашето поведение и влияят на начина, по който чувстваме. Ако можем да заместим неоснователния страх с основателна вяра, тогава имаме един естествен антидот срещу демона на нашата първа чакра.