Първа чакра (Муладхара)

Основният елемент на съзнанието, който формира тази основа, е инстинктът за оцеляването. Този инстинкт е древен, фундаментален и неизбежен и изпълнява базисната програма на нашето физическо съществуване. Когато е задоволен, той се отдръпва до една подобна на търтей подрутинност, позволяваща на нашето съзнание да се ангажира в други дейности. Когато е застрашен, доминира над всички други функции на съзнанието. За какво мислите, когато внезапно бъдете нападнати от крокодил, когато попаднете в автомобилна злополука или сте изправени непосредствено пред застрашаваща живота ви болест? В тези моменти цялата достъпна енергия е насочена към оцеляването и малко от нея е достъпна за нещо друго.

Когато заплахите за оцеляването са чести явления (каквито са за човека, отгледан сред насилие или жестока бедност), тогава съзнанието се фиксира върху това равнище. Това държи тялото в състояние на свръхстимулирана готовност, залято от хормони на стреса, които подпомагат инстинктивния отговор „бой или бягство". Човек може да се чувства неспокоен, напрегнат и неспособен да заспи дълбоко, което може да доведе до чести здравни проблеми. Това е обща черта на посттравматичното стресово разстройство (post-traumatic stress disorder, съкр. PTSD), условие, в което стресови реакции продължават да се появяват дълго след преминаването на травмата.

Например един човек бил израснал в зоната на гватемалската война. След петнадесет години живот в сигурна среда неговите мускули продължавали да са постоянно напрегнати и готови за бяг. Той страдал от безсъние и имал сериозен проблем със стискането на челюстите. Бил страхлив, нервен, трудно се съсредоточавал и се боял от благополучие. Бил високо креативен, интелигентен, чувствителен мъж, чието тяло било разрушено в началото на тридесетте му години, защото никога не можел да се отпусне. Той не можел нито да задоволи, нито да се освободи от изискванията на своята първа чакра.

Когато първата чакра е увредена, ние се безпокоим от въпросите на оцеляването, включително здравето, парите, подслона иди работата. Можем да открием, че изглежда ни се изплъзва едно основно чувство на сигурност и защитеност независимо какво правим, дори когато не съществуват реални заплахи за нашето оцеляване.

Инстинктите за оцеляването лежат в основата на колективното несъзнавано като унаследени наклонности и предпочитания, които са се развили в човешката психика в процеса на еволюцията. Тези инстинкти формират естествените импулси на тялото за самозащита и свързване с околната среда. Когато тези естествени инстинкти са отречени, ние имаме разрив между нашето будно съзнание и самото ядро на нашето същество. Лишаваме се от тялото си и се откъсваме от своята околна среда. Чрез възстановяване на първата чакра можем да живеем в хармония с нашите основни инстинкти за оцеляване, без да бъдем несъзнателно управлявани от тях.