Назад до Първа чакра (Муладхара)

Първа чакра (Муладхара)

  1. Първа чакра (Муладхара)
  2. Функция на Първа чакра - Оцеляване
  3. Функция на Първа чакра - Заземяване
  4. Демон на Първа чакра - Страх
  5. Формиране на Първа чакра

Формиране на Първа чакра

Възраст
  • Утроба до 12 месеца
Задачи
  • Физически растеж
  • Двигателно развитие
  • Свързване
Потребности и резултати
  • Доверие
  • Хранене
  • Сигурност
  • Правото да бъдеш тук

 

 Позволете си за един момент да влезете в опита на едно новородено бебе. Току-що сте напуснали топлата и тъмна утроба, където ви е било осигурено всичко, и сега излизате в една ослепителна светлина и студ. Отваряте очи и виждате неясни образи, чувате звуци, по-силни от всички, които някога сте чували. Вие сте уплашени и гладни по начин, който никога не сте изпитвали. Някакви основни инстинкти притеглят устата ви до една гърда и вие сучете своите първи сокове на живот, топло мляко потича в празния ви корем Отпускате се, временно почувствали се защитени. Вие сте започнали своето пътуване през живота с най-трудната задача - раждането.

През първите няколко месеца от своя живот вие сте неспособни да направите нещо за себе си. Не разбирате нищо и почти нямате контрол над своето тяло или околна среда. Не можете да говорите езика, така че нито можете да общувате, нито да разбирате нещо от това, което се говори около вас, но все пак вашият живот зависи от задоволяването на вашите потребности.

Макар че постепенно овладявате прости задачи, това е вашето основно състояние през първата година от живота ви. Задоволяването на вашите потребности е контрол, но все пак вие се нуждаете от всичко. Съществува едно чувство на cтpах, което е липсвало в утробата. Нещата не се осигуряват така автоматично, както е било там. Има периоди на глад, студ, неприятност и болка. Това дали тези потребности се задоволяват чудотворно, създава вашата психологическа основа за отнасяне към  света: доверие или недоверие. Тъй като не  разбирате механизма на задоволяването на вашите потребности (плачът е автоматичен и непреднамерен на този етап), резултатът доверие или недоверие става основен опит на самото ваше Аз. Това е вашето първо неясно усещане на това дали се  радвате, или не да бъдете тук.

Доверието или недоверието е основен елемент на програмата на вашата първа чакра, която е основа за всички други програми, които следват. Доверието прави тялото способно да се развие от своето свито състояние, позволява сигурност и спокойствие, и насърчава връзката, спояването и изследването. Има ли доверие, инстинктът за оцеляване е задоволен и е налице чувство на емоционално благополучие. Ако вярвате, че светът е приятелско място, имате чувството, че ще живеете. Няма ли доверие, нашите чувства за оцеляване са постоянно застрашени и тъй като не можем да направим нищо, с което да посрещнем заплахата, тревогата е непоносима.

Същността на оцеляването - хранене, поддържане, топлина и физически комфорт - трябва да дойде отвън. Това се осигурява от вашите корени, тоест от вашите родители, от семейството или от грижещите се за вас лица. Степента,  в която родителите успяват да изпълнят тази задача. зависи много от вида подкрепа, която те са получили като бебета и деца и от вида на системата за подкрепа, която имат за себе си. докато вие сте малки. Оказват ли дядовците и бабите помощ или подкрепа? Има ли достатъчно пари за посрещане нуждите на семейството? Трябва ли да работи майката? Добре ли се храни тя през бременността и периода на кърменето? Всичко това влияе на развитието на вашата първа чакра.

През първите няколко месеца от живота вашата нервна система реагира инстинктивно. От вътрешността на тялото ви идват сигнали - глад, студ, дискомфорт - и те се съобщават спонтанно чрез движение или плач. Съзнанието ви не е достатъчно развито, за да блокира някой поток енергия. Вие сте съвършено отворени, тъй като още не сте се научили да филтрирате всичко нежелано. Вашето бебешко тяло е буквално залято от живост или заряд. От този етап вие формирате своята първа чакра и самите начала на Аза.

Околната среда като Aз

За развиващия се ембрион утробата е първият опит на тяло, първият дом и околна среда, и основата на съществуване, от което възниква живот. Поради тази причина околната среда оказва важно и често пъти пренебрегвано влияние върху развитието на първата чакра. Балансът в храненето на майката и нейните емоционални състояния по време на бременността играят роля в текстурата на личната основа на детето. Когато утробата е стегната, бебето се учи да свива тялото. Когато майката се страхува или е напрегната, през утробната среда протичат химически вещества, стимулиращи едно равнище на повишена енергия, което става нормално базисно състояние за плода. Ако майката консумира вещества като тютюн, алкохол или дроги, намиращото се вътре, дете също ги консумира.

Раждането е вратата към живота и началото на индивидуалността. То е първата стъпка в нашето пътуване през живота и оказва забележимо въздействие върху начина, по който се чувстваме в това пътуване. Но все пак за доста дълго време бебето не съзнава тази индивидуалност. Дори след раждането то остава в състояние на слята идентичност и през първите пет или шест месеца няма понятие за отделно Аз. Тялото, гласът, допирът и общото присъствие на майката са все части от един унифициран, недиференциран опит на живота. Съзнанието е почти изцяло ориентирано към тялото.

Състоянието и на майката, и на околната среда стават буквално първият опит на Аза. Ако майката е топла и грижлива, а средата удобна и подкрепяща, тогава това е начинът, по който се усещаме. Зарядът, течащ през нас, е топъл, възбуждащ и положителен. Ако майката е студена и жестока, а средата предизвиква болка, тогава нашият първи опит на същността на живота има отрицателен заряд. Това програмиране доставя един основен градивен блок на цялото по-нататъшно развитие и поради тази причина резултатите от развитието на първата чакра се проявяват във всички следващи чакри.

Ако рефлексивните телесни жестове и звуци (като например плача) създават облекчение във формата на храна. топлина и комфорт, тогава връзката между вътрешно и външно остава непрекъснаха и слятото състояние продължава дотогава, докато възникне достатъчно осъзнатост и двигателното развитие доведа до началото на отделянето. Ако детето е неспособно да постигне задоволяване на своите потребности, тогава то развива растящо недоверие към външния свят, дисоциация от вътрешния свят и чувство на безпомощност и неадекватност в ядрото на своята същност. Нуждата вътрешният и външният свят да остават в хармония помежду си е изключително голяма за малкото дете в продължение на много следващи години, но тя е такава особено през периода, когато няма различаване. Ако нашите инстинктивни пориви не ни доставят нещата, от които се нуждаем, за да оцелеем, ние се научаваме да не им вярваме или да ги отричаме и същевременно възприемаме света като враждебен. Недоверието към нашите основни инстинкти може да ни доведе до несъгласие с дълбокото ядро на нашата физическа същност. То ни довежда до несъгласие с нашата основа и с природния свят.

Ериксън нарича тази първа борба на живота доверие или недоверие и описва здравото решение като чувство на надежда. „Надеждата е трайна вяра в изпълнимостта на най-важните желания." Надеждата ни дава увереност, ентусиазъм, положително мислене и вълнение спрямо живота. Тя е важната същност, необходима за нашето проспериране и напредък.

Задачите на развитието през този етап се центрират около научаването ни да действаме с тялото като основно средство на живота. Осъзнатостта, спускаща се от седмата чакра, е първоначално фокусирана върху самото тяло, когато детето открива своите ръце, крака, пръсти. То се учи инстинктивно да суче, да хваща, да се търкаля, да сяда, да пълзи, да лази и да ходи. Детето се учи също така да контактува с физическия свят чрез хващан е и движене на обекти, като се учи да действа с шише или чаша или използва стените на кошчето, за да се изправя. То евентуално научава, че обектите продължават да съществуват дори когато не може да ги вижда.

Програмата на първата чакра е предвербална, предпонятийна, рефлексивна и инстинктивна. Пиаже я нарича сензорно-моторен период, в който осъзнатостта е сетивна и задачата е двигателното развитие.

На около шестмесечна възраст се извършва удивителна промянa. Детето седи и за пръв път се изправя вертикално. Сега втората чакра.

Останалото развитие на първата чакра обаче продължава, например увеличаването на телесното тегло, развитието на двигателната координация и заякването на краката като подготовка за ходенето. Детето скоро, започва да пълзи, да лази и да ходи, като за първи път застава на собствените си два крака с известна стенен - на вертикална независимост. Основните градивни блокове са създадени и детето е готово да изследва света чрез своите сетива и движение, откривайки вълнуващото царство на втората чакра.

Рейтинг:
5.0/5 на базата на 3 оценки

Свързани продукти

КРИСТАЛНО МАХАЛО С ПЛАНИНСКИ КРИСТАЛ
18.00
лв
17.10
лв
Промоция -5% 100% Естествени камъни
КРИСТАЛНО МАХАЛО С ОПУШЕН КВАРЦ, АВИР
22.00
лв
20.90
лв
Промоция -5% 100% Естествени камъни
ЕТЕРИЧНО МАСЛО ТАМЯН 10 мл., СТИКС НАТЮРКОЗМЕТИК
53.10
лв
47.79
лв
Промоция -10% Изненада при поръчка над 60 лв.

Отзиви

До Галина
Хареса ми коментара Ви.Да си осъзнат означава , че ти предстои посвещаване. По време на този процес ще добиете пълно дълбоко осъзнаване. Ако сте достатъчно обективни към себе си и се анализирате честно .Аз бих допълнила нещо Истинският посветен е този , който на първо място поставя отговорността в действията си спрямо другите .Истинският посветен осъзнава себе си и вижда божественото в другите. Не влиза в крайностите, а балансира дуалностите с уважение и смирение.
Галина Георгиева
Не е необходимо да си просветен. Достатъчно е да си осъзнат
Иван Иванов
Благодаря за информацията!!! Много полезна статия.
Биляна василева
Знае ги от ведическата кустура.Ведите!!
Не разбрах сега къде е чакрата в перинеума или в опашната кост? И да питам автора на статията откъде знае къде ги зная тези неща които пише?
Виж още отзиви
Коментирай
loading...