Пета чакра (Вишудха)

Да изразяваме напълно своята индивидуалност означава да изразяваме своята истина. Неиндивидуализираната личност ще изразява онова, което хората искат да чуят. Уплашената личност ще се страхува да изкаже своята истина. Личността без сила на егото ще се страхува от онова, което мислят другите, и ще се отказва от своята автентичност.

Хората, чиито долни чакри са в добър порядък - които живеят в истината на своите тела и чувства, - сега могат със сигурност да изразяват своята собствена лична истина. Не мога да подчертая достатъчно силно важната роля на всяка от по-долните чакри в този процес.

Ако четвъртата чакра ни е дала себеприемане, вече не трябва да отричаме истината. Това приемане е хранилището, което ни позволява да разцъфтим. Когато живеем в полето на приемането с безусловна любов и отворен ум, нашите истини и индивидуалност могат да се проявят. Необходимо е само да не отричаме своите чувства или претенция да бъдем различни.

Ако егото и волята са силни, ние сме способни да изразяваме своята истина дори пред лицето на противоположното. Имаме куража да бъдем различни, воинския дух да защитаваме своята истина, дори ако тя е противоположна на онова, което ни заобикаля.

Ако чувствата са отречени, ние може да откриваме различни противоречащи си истини. Искаме да вървим напред и искаме да се въздържим. Чувстваме се привлечени от някого, а не му вярваме. Да живеем в истината означава да бъдем способни да живеем в тези противоречия - да приемем, че всяка част може да е вярна, без да отрича другата. Ако насилваме себе си да изберем едната страна или другата, можем да отречем истината. Решение на вътрешния конфликт може да се постигне само чрез приемането дори на противоречащите си истини.

Истината може да се разглежда като едно резонансно поле. Отрицателните опитности ни учат да отричаме и отдръпваме своята истина. Наказват ни заради несъгласието ни с нашите родители. Смеят ни се, че допускаме онова, от което се страхуваме. Не ни разбират, когато се опитваме да изразим себе си. Ако възгледите ни не са в хармония с мнозинството, можем да бъдем осъдени. Понякога нашата сигурност и психическо оцеляване се оказват зависими от ограничаването на истината. Детето, което го удрят, защото си отваря устата, бързо се научава да я държи затворена. За нещастие това си има цената. Потискайки част от своята истина, ние ограничаваме естествения резонанс на етерното тяло и завършването на хоризонталния ток, течащ отвътре навън. Вече не сме „в крак", ставаме некоординирани и преставаме да резонираме с другите. Когато сме вън от своята истина, ние живеем една лъжа. Лъжите образуват демона на петата чакра.

Лъжите могат да бъдат изричани с думи, но те могат също така да бъдат изричани с действия или да бъдат носени чрез тялото. Когато се страхувам да покажа на някого колко съм развълнуван, аз ограничавам мускулите на лицето си или държа ръцете си спуснати отстрани. Тогава лъжа с тялото си и не съм в резонанс със собственото си поле. Естественият ми процес замръзва. Докато сме замръзнали по този начин, ние сме спрени във времето. Не можем напълно да участваме в потока на вселената. Не сме в резонанс дори със собственото си същество.

Когато живеем в своята истина, между нас и другите има резонансна непрекъснатост. Когато този резонанс е нарушен, изпитваме накъсаност. Постоянната накъсаност разрушава здравето ни. Точно както моторът се нуждае от всичките си вибриращи части, за да бъде гладко координиран, същото е и с нашия основен резонанс. Това позволява напредъкът на Аза да се осъществява изящно.