Пета чакра (Вишудха)

Етапите в развитието са по-неясно определени в по-горните чакри. Това важи особено за развитието на общуването. Ние започваме да приемаме вибрационно и химическо общуване от своите майки в утробата. Когато сме бебета, сме потопени в полето на езика и реагираме на шумове, височина на гласа и изражение на лицето. На девет месеца разбираме, че звуците представят реални неща и започваме да имитираме звуците около нас. На дванадесет месеца можем да казваме няколко думи, да отговаряме на прости думи като например „не" или да разпознаваме името си. На две години можем да се изразяваме с прости изречения, с речник от около триста думи. На четири или пет години настъпва една експлозия на езика и детето говори непрестанно на всеки, който иска да го слуша!

На шестгодишна възраст детето има обща власт над езика си. То разбира думи, представящи абстрактни идеи, и фрази, описващи отношенията между нещата. В третата чакра видяхме как развитието на езика ни даде първия опит за времето като последователност на причина и следствие. Преди седмата си година обаче детето действително разбира времето в по-широкия смисъл, например колко седмици или месеца има до Коледа или до рождения му ден. Седемгодишното дете вече може да гледа назад или напред във времето - процес, който Пиаже нарича обратимост. Този етап бележи точката, на която интелектът е способен да се отделя от непосредствения опит достатъчно дълго, за да разглежда сменящи се реалности. Само с това осъзнаване е действително възможно съзнателното творчество.

Тук лежи и семето на съзнанието. Детето може да схване какво е, ако някой излъже или открадне нещо от някого. На етапа на петата чакра моралното поведение има социални, както и личностни следствия.

Между седмата и дванадесетата година (у Пиаже периодът на конкретните действия) разцъфтява петата чакра. Този етап е белязан от по-усложнено символно разсъждаване - от способността да се създава мислено представяне на поредица от действия. Петгодишното дете може да се научи да извървява прост маршрут от дома си до училището, но би било неспособно да нарисува този маршрут на хартия. Детето от периода на конкретните действия може да направи този преход към символно представяне и може да разсъждава с главата си. Аз често карах колата си по три часа, което синът ми намираше за дълго и досадно. Когато беше на четири години, той ми каза: „Мамо, щом този път е толкова дълъг, защо не използваме друг път, който ще ни отведе направо?" Когато беше на осем, му напомних този му коментар и той започна да се смее колко глупав е бил.

В съзнанието на детето има смяна от доминираната от отношенията четвърта чакра към една точка, където неговата социална идентичност е задоволително формирана и то започва да експериментира със своето творческо изразяване. Ериксън определя този етап като борбата между изобретателността и малоценността, където детето „сега се учи да добива признание, като произвежда неща". Училищната среда започва да измества семейството като основен фокус на активността, тъй като има по-широка перспектива и по-големи възможности за творческо изразяване. В училище намираме всички видове инструменти като например пособия за различните изкуства, книги, спортна база, аудиовизуална база и компютри. Инструментите ни дават средство за въздействие върху света, позволявайки ни да направим много нещо с малко средства. Всеки инструмент, на който се натъкваме, отваря по-широка възможност за творческо изразяване.

Ако детето се чувства сигурно в своите отношения, тогава е по-вероятно то да се чувства достатъчно сигурно, за да изказва своята истина и да експериментира в творчеството. То може да провери идеите си на базата на разсъждаването и въображението. Може да каже, че желае да направи нещо, преди действително да го направи. Би могло внезапно да обяви, че възнамерява да се ожени за съседското момче, когато порасне. Когато го попитат откъде знае това, то може да представи едно по-скоро творческо дедуктивно разсъждаване.

До този момент детето е било ангажирано повече във възприемане и реагиране, отколкото в действително творческо сътрудничество. Системата узрява - физическият растеж значително се забавя и започва основното двигателно развитие. Фройд нарича това латентен период, време на относително спокойствие и хармония, когато сексуалните нагони са минимални. Огромният приток на енергия, който е необходим на детето, и да се надяваме е бил получен преди това, сега започва да се движи навън, в посоката на творческото изразяване. Сюзи донася вкъщи своите рисунки или фигурки от пластелин и гордо ги подарява на мама и на татко. Важно е нейният принос да бъде признат, защото силата на егото се увеличава, когато се чувстваме способни да допринесем с нещо.

С развитието на градивните блокове на езика и отношението сега умственият капацитет се разширява многократно. Научаваме се да използваме символи, за да достигнем отвъд непосредствения си опит. Чрез училището, книгите, телевизията, разговорите и опита детето гладно поглъща информация за света. Понятийните структури, които организират тази информация, са вече налице и ученето постига бърз напредък. С наличието на повече знание, с което да играе, творческите способности на детето нарастват.

Това е събуждането на творческата идентичност, задача на която е себеизразяването. То е събуждане, което произлиза от осъзнаването ни като отделни същества, от сигурността ни в нашата социална среда и от желанието ни да направим личен принос на света около нас. То изисква определена завършеност на цялото, постигната през предишните етапи на по-долните чакри. Без тази завършеност детето продължава да бъде ориентирано по-скоро към прибирането, отколкото към бликането навън. Необходимо е собствената ни форма да бъде определена, преди да можем да оформяме света. Когато тези етапи са били завършени както е редно или когато по-долните чакри са били относително излекувани и балансирани, това движение напред към общуване и творчество се извършва по един естествен начин.