Пета чакра (Вишудха)

Целият живот е ритмичен. От изгрева и залеза на слънцето до издигането и спускането на нашето дишане, от биенето на сърцата ни до безкрайните вибрации на атомните частици в клетките ни ние сме огромно множество вибрации, които удивително резонират съвместно като една единна система. В действителност нашата способност да функционираме като единно цяло зависи от съгласувания резонанс на множеството фини вибрации вътре в нас. Задачата на петата чакра е да усили този резонанс.

Резонансът е състояние на синхронизация сред вибрационните модели. Всички вибрации могат да бъдат разглеждани като вълноподобни движения през пространството и времето.. Всяка вълнова форма има характерен ритъм (известен като честота), който описва с каква честота се издигат и спускат вълните. В музиката височината на една нота може да бъде изразена като определена честота - по-високите ноти вибрират по-бързо, докато по-ниските ноти са по-бавни.

Когато един или два звука от различни източници вибрират на еднаква честота, казва се, че те резонират. Това означава, че техните вълнови форми трептят с еднакъв ритъм. Когато става това, височината на вълните се събира и вълните се събират във фаза една с друга. Един път във фазата те имат тенденцията да запазят този начин. Трептящите вълнови форми имат тенденцията да се стабилизират, когато влязат в резонанс (твърде подобно на това как членовете на едно политическо движение подсилват взаимно политическите си възгледи), тъй като са на еднаква дължина на вълната. По-лесно е например да пеем еднаква нота с другия, отколкото да пеем различна, както бързо откриваме, когато се опитаме да пеем в хармония. Следователно резонансните честоти имат тенденцията да се свързват заедно. Това е състояние, известно като натоварване на ритъма или симпатическа вибрация.

Ние усещаме резониращата вълна по много обикновени начини. Когато слушаме хор от гласове или група барабанисти, сме потопени в едно поле на резонанс, което вибрира всяка клетка в тялото ни. Такова поле влияе на по-фините вибрации на съзнание и ние изпитваме удоволствие, просторност и ритмична свързаност с пулса на самия живот. Влизаме дори в по-дълбок резонанс, когато танцуваме или се движим в ритъм с музиката. Ритмичните движения на тялото се намират във фаза с музиката и действително става трудно да се движим извън фазата.

Ритмичното натоварване на различни честоти в нашето тяло и съзнание формира една съгласувана централна вибрация, която усещаме като един вид резонансно „бръмчене", когато имаме добър ден. В такива дни изглежда сме в хармония с всичко, сякаш не можем да пропуснем нито такт. В синхрон сме с ритъма на вселената. (Интересно е да се отбележи колко много допринася за това усещане състоянието на влюбеност на четвъртата чакра.) В други дни се чувстваме така, сякаш не сме във фаза или сякаш не можем да направим нищо правилно. Тогава се чувстваме без настроение, неуютно в собствената си кожа, а другите може да считат, че сме неприятни за околните. Разбирането на принципите на вибрацията и резонанса ни помага да увеличим съгласуваността на своя базисен вибрационен опит и да изравним базисния си ритъм.

Резонансът изисква определен баланс на гъвкавост и напрегнатост. Струната трябва да бъде едновременно и опъната, и гъвкава, за да прозвучи нотата. В телата си трябва да имаме достатъчно гъвкавост, за да резонираме с различни честоти, но и да запазваме достатъчно напрежение, за да създадем един повтарящ се модел.

Състоянието на резонанс в тялото/ума е състояние на здраве и жизненост. Когато не можем да резонираме със света около нас, ние не можем да се свържем с него. Неспособни сме да се разширяваме, да отговаряме или да приемаме. За да се отворим към резонанса, е необходима както заземеност за установяването на формата, така и отвореност на дишането, която дава мекота и гъвкавост. Този баланс е едно прелестно съчетание, което ни позволява едновременно и да слушаме, и да отговаряме.

Сънят ни връща към хармония със собствения ни резонанс. Когато спим, темпът на вълните на сърцето ни, на дишането и на мозъка ни се установява в дълбоко ритмично натоварване. Един рязък звук или усещане ще ни събуди - звън на аларма, човек, който ни разтърсва, шум на улицата, - ще ни откъсне от това дълбоко резонансно състояние. В края на деня, когато сме преживели много разстройващи вибрации, се чувстваме уморени. Искаме да се върнем, за да заспим.

Когато сме болни, тялото естествено иска да спи. Почивката ни помага да възстановим естествения резонанс на тялото, така че неговото поле отново става съгласувано. Когато сме уморени, всяка вибрация е ново изискване, което ни разпокъсва още повече. Когато сме отпочинали, сме по- способни за посрещнем деня.