Предизвикване на щастието и нещастието

Крайното състояние в Пътя на Живата Любов към Висшето Съзнание е породено от „Програмирането на блаженството". Същественото за това програмиране е, че чувствата на продължително щастие или блаженство не са свързани с някакви външни събития. С други думи, условие П (при което желаното или предпочитаното се случва) или условие Н (при което желаното или предпочитаното не се случва), не са свързани с продължителното щастие или чувството на благодат.

Когато съзнанието ви е в центъра на осъзнатостта, вие наблюдавате пиесата на вашия живот от едно дълбоко, омиротворено място вътре в себе си. На фона на житейската пиеса, където тялото и умът ви се съобразяват с другите, или не се съгласяват с тях, печелят пари, правят любов и пр., вие все още имате преференциално програмиране. Но всичко това вие възприемате като „пиеса", сякаш наблюдавате собствения си живот върху филмов екран. Вие изпълнявате ролята си като актьор в голяма космична драма, в която тялото и умът ви (както и тези на всеки друг) взаимодействат на тази сцена, която наричаме „свят". Но истинското ви Аз е вашата осъзнатост. И вие наблюдавате всичко, което се случва в пиесата без страх или желание, без неискреност, която би ви направила доброволно обвързани с емоционален възход и падение. Когато отивате на кино, вие наблюдаваше великолепни или ужасяващи сцени - гледайте и просто се наслаждавайте на цялото представление. Ако тези неща са се случили на вас, вие бихте попаднали в преживяването на удоволствието и на стреса като в увеселителю влакче. Но когато ги наблюдавате върху филмовия екран, те са само провокация за Вашето възприятие и наслада.

Схема Механизъм на блаженството

Типове програмиране: ПРОГРАМИРАНЕ НА БЛАЖЕНСТВОТО

Посока на енергийния поток: обединяващо единение.

Включени центрове на съзнанието: космичният център на съзнанието

Така, когато съзнанието ви е в шестия център, вие просто наблюдавате пиесата на вашия живот, както и на всеки друг. Когато пребивавате сравнително дълго в този център, у вас се поражда дълбоко чувство за благополучие и радост. Вие се изпълвате с благоговение и признателност, изпитвайки възторжено познание за присъщата доброта на живота. Ето защо шестият център на съзнанието може да бъде разглеждан като междинен етап, в който тялото и умът ви действат, както е показано в схемите за Нещастието и Щастието, докато вашата осъзнатост се наслаждава на цялото представление по начин, който е независим от променящите се житейски реалности.

Шестото ниво позволява на вашата осъзнатост да изживее продължително щастие, без да е свързано с думите или делата на хората, или с условията на заобикалящата ви среда. Точно както преференциалното програмиране от схема за Щастието ви освобождава от тиранията на субектно-обектното отношение спрямо външния свят, така и шестото ниво на съзнанието ви освобождава от зависимостта на щастието ви спрямо всяка изменяща се житейска реалност. Когато съзнанието ви е пребивавало за даден период от време в състояние на продължително щастие, Его-то ви и рационалният ви ум стават по-спокойни. На дълбинно ниво вие се настройвате към енергиите на хората и нещата край вас. Всяко явление възприемате все повече с "ние"-пространството, вместо с „аз срещу тях"-възприятието. В това състояние съзнанието ви е постоянно свободно от субектно-обектното разделение и отчуждаване.

Изживяването на това огромно разширено съзнание е подготовка за преминаването към висшия център на съзнанието - Центъра на Космичното Съзнание, където всички хора и неща биват виждани по един обединяващ начин. Биокомпютърът разширява възприемащата си рамка така, че всеки човек и всяко нещо в света бива почувствано като част от вас самите. Различията между вътре и вън (въпреки интелектуалната яснота) при конкретното преживяване се сливат в едно. Всичко се превръща в субект. Не съществува нищо външно, нито вътрешно. Съществува единствено „ние"-ставащото: ние-мъжете, ние-жените, ние-децата, ние-дърветата, ние-автомобилите, ние-скалите, ние-птиците: всичко се преживява като единна цялост.

Би трябвало да е ясно, че тази цялостност усъвършенства любовта и безусловното приемане. Повече няма някой или нещо за приемане. Приемате ли безусловно своята ръка? Тя просто е. Това е връхната точка в любовта. Това не е актът на любов към някого или към нещо извън вас. Външното и вътрешното стават едно, когато личностните граници изчезнат.