Предизвикване на щастието и нещастието

Схемата по долу показва, че щастието се превръща в ефективна реалност в нечий живот в степента, в която ние превръщаме зависимото си програмиране в програмиране на предпочитанията, които не активират негативни емоции. Когато сме издигнали своите зависимости до предпочитания, ние можем да приемем онова, което жизненото разнообразие ни представя, без задвижване на емоционални чувства на разочарование, стрес и страдание. Предположете например, че сексът е по-скоро предпочитание, отколкото емоционално поддържана зависимост. Когато той не е налице, липсва ефектът на щастие. Но когато е налице, има чувство на удоволствие.

Схема Механизъм на щастието

Типове програмиране: ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО (неподдържано емоционално) ПРОГРАМИРАНЕ

Посока на енергийния поток: безусловно приемане или любов.

Действащи центрове на съзнанието: на Любовта, на Изобилието и на Осъзнатостта

По същия начин, ако нашата програма е следната: „Предпочитам гумата на колата ми да не се пука", няма да се измъчваме, когато животът ни предложи спукана ма (условие П). Ние просто наблюдаваме действителността, свързана с тази гума, и незабавно се заемаме с нужното, за да я променим. Когато създадем преференциално програмиране, спуканата гума няма да ни достави нито удоволствие, нито страдание. Понеже съзнанието ни ще е освободено от негативните чувства, задвижвани от зависимото програмиране, ние ще се радваме на онова, което ни се предлага тук и сега за наслада, докато сменяме гумата. Дори можем да забележим някакви явления край нас, които при други обстоятелства бихме пропуснали и които не биха ни зарадвали. Може би съзнанието ни ще ни позволи да оценим физическото движение, в което сме се ангажирали, когато действително сменим гумата.

Когато условие Н е налице заедно с програмирането „предпочитам да не...", ние ще изживеем един от двата възможни резултата в зависимост от това дали съзнанието ни е затормозено. Ако знаем, че гумата бавно спада и сервизната служба е съвсем наблизо, ще изпитаме краткотрайно удоволствие, ако проблемът ни отведе до сервиза. Обаче ако съзнанието ни изобщо не се занимава с гумите, фактът, че гумата не е наред, не въздейства върху чувствата ни на удоволствие или страдание. Следователно, програмирането „предпочитам да не..." ни предлага или краткотрайно удоволствие или никакъв ефект.

Схема за Щастието показва, че никакъв стрес или страдание не са възможни в жизнена ситуация с преференциално програмиране. „Предпочитам да не..."-програмата (условие П) и "предпочитам да"-програмата (условие Н) не създават нито страдание, нито удоволствие. Когато се наслаждаваме на преференциалното програмиране, всичко случващо се просто преминава като част от нашето тук и сега - просто като прелитащи птици. „Предпочитам да..."-програмата с условие П ни носи удоволствие.

Ако всички четири условия са еднакво вероятни, две от тях няма да имат ефект върху чувствата ни, едно от четирите ще ни носи удоволствие и едно ще ни донесе или удоволствие, или никакъв ефект.

Зависимото програмиране, изобразено в Схема за Нещастието, посочва, че вероятността на страданието надвишава това на удоволствието, ако и четирите условия са еднакво възможни. С преференциалното програмиране ние сме подобрили значително съотношенията. Щастието, което е повече или по-малко продължително удоволствие, сега е реално постижимо. На базата на опростения теоретичен модел, пред вас са подобрените шансове, които придобивате с усъвършенстването на всяка зависимост, която успявате да издигнете до предпочитание:

Тъй като програмирането на различните предпочитания може да предотврати пропадането ни „надолу" в живота, ние сме свободни да се наслаждаваме на промяната само „нагоре". Този вид програмиране е присъщ на Центъра на Любовта и на Центъра на Изобилието на съзнанието. Понеже зрялата личност ще е придобила много системи на предпочитания в тези висши нива на съзнанието, възможностите за удоволствие стават постоянни или поти постоянни, защото щастието се състои в продължителното или почти постоянното преживяване, свързано с получаването на онова, което си готов да приемеш.

Ако биокомпютърът ни винаги „сканира" действията и думите на всички хора около нас през призмата на някаква заплаха или поради зависимото ни програмиране, истинска любов в такъв случай не е възможна. Истинската любов произтича от безусловното приемане на другия. Най- типичният вид любов в нашата култура е илюзията за любов, при която действа принципът: „Аз мога да те обичам само до степента, до която ти не застрашаваш моите зависимости, и до степента, в която ми помагаш да разкривам зависимите си желания".

Сега нека направим малък експеримент и да разсъждаваме от първо лице, илюстрирайки механизма на щастието в действие. И така:

"Впримчен съм в илюзията, че можем да се обичаме само до степента, в която ти ми помагаш да постигна зависимо програмиране на желанието, условие П, и да отхвърля зависимото програмиране на нежеланието, условие П, и зависимото програмиране на желанието, условие Н. И щом започнеш да спъваш, а не да помагаш на моите зависимости, този условен вид любов незабавно излита през прозореца!

Истинската любов е възможна, когато препрограмирам своя биокомпютър чрез програмата на предпочитанията, за да мога безусловно да приемам всичко, което другият прави или казва, без значение дали аз самият желая да правя или да казвам същите неща. Чрез програмирането на предпочитанията или не-предпочитанията нищо, което правиш, не би ме накарало да изпитам разочарование или страдание. Но когато се случи да участваш в повишаване на вероятността на условие П, когато аз самият спазвам програмата „предпочитам да..." ще те приема като човек, който ми помага да открия радостта в живота. С други думи, с преференциалната програма няма начин да „изгубя" и определено е възможно да „спечеля". И това „спечелване" ще нараства, след като съзнанието ми пребивава в Центъра на Любовта и в Центъра на Изобилието.

Когато придобиете преференциално програмиране в почти всички области на живота, ще създавате мирен, любящ свят, в който да живеете. Времето, когато вашата осъзналият е била доминирана от емоционално поддържани страхове или желания, се превръща в минало. Животът ви е тук и сега. Вие живеете в един топъл океан от любов и нежност. Постепенно сте преобразили възприятията си спрямо хората и нещата край вас - от субектно-обектната основа към познавателните пространства на любовта и приемането. Животът ви, обогатен от това програмиране, пораждащо щастие, удовлетворение и радост, ще може да ви поведе по-нагоре, усъвършенствайки съзнанието ви.