Предизвикване на щастието и нещастието

Схемата по долу показва механизма на нещастието, което се свързва с първите три центъра на съзнанието - сигурността, усещанията и силата. Тази схема илюстрира проблема за откриване на щастието, когато биокомпютърът ни е програмиран със страх и желания, поддържани от цяла емоционална верига. Деветдесет и девет процента от хората в света днес работят с този вид биопрограми, които водят до нещастие в различна степен. Нека видим защо.

Да допуснем, че не одобрявате критиките и биокомпютърът ви е програмиран да поражда у вас чувства на възмущение и гняв, когато някой ви критикува. Това може да бъде наречено „Зависимо програмиране на нежеланието", в което вие си казвате: „Аз не обичам критиките". С оглед на нашето харесване и нехаресване, разнообразната жизнена действителност е такава, че понякога ще получаваме критики (Условие П-стимул присъства) и понякога няма да ги получаваме (Условие Н-стимул не присъства).

Когато животът ни предлага Условие П, при което биваме критикувани, ефектът върху нашето съзнание е краткотрайно разочарование, стрес или страдание. Когато условие Н е налице, ние не изживяваме нито разочарование, нито удоволствие. С други думи, това може да не окаже ефект върху съзнанието ни. Тъкмо сега вие не бивате критикувани, не сте третирани физически, нито лишавани от нещо - и фактът, че тези неща не се случват, има за резултат липсата на чувства на разочарование или удоволствие, тъй като съзнанието ви не е ангажирано с това. Обаче ако съзнанието ви е затормозено от някоя ситуация, програмата на нехаресването, условие Н, ще донесе удоволствие. Представете си например какво би изпитал някой, ако отменят присъдата му да бъде екзекутиран на електрически стол!

Нека сега видим какво става в онези случаи, при които биокомпютърът ни действа със зависима програма на желанието. Да допуснем, че имате програмата „Желая секс". Ако разнообразната жизнена реалност ни предлага Условие П, където срещаме секс, ефектът върху съзнанието ни е да преживеем краткотрайно удоволствие. Обаче ако сме се програмирали да желаем секс, а животът ни предлага ситуация Н, където не срещаме секс, ние изпитваме краткотрайно разочарование и страдание.

Схема Механизъм на нещастието

Типове програмиране: ЗАВИСИМО (емоционално поддържано) ПРОГРАМИРАНЕ

Посока на енергийния поток: манипулиращи субектно-обектни отношения

Действащи центрове на съзнанието: на сигурността, усещанията и силата.

Когато обаче сме програмирали стремежа към секс, а животът ни дава условие Н, при което сексът не е налице, ние изживяваме краткотрайно разочарование и страдание.

Ако и четирите условия са вероятни в еднаква степен, животът ни ще носи следните съотношения между удоволствие и страдание:

Горните предположения означават, че половината от живота ни ще бъде прекарана в изживяване на разочарование, стрес и страдание, през 37, 5% от времето си ние ще изпитваме удоволствие и 12, 5% от него ще е без ефекта на страдание или удоволствие. Това, разбира се, е теоретичен модел на отделна зависимост, за да ни помогне да разберем механизма на щастието и нещастието. За беда, съществува фактор, който действа, пречейки ни да изживеем щастие дори в 37, 5% от времето. Можем да назовем този фактор „ефекта на комара".

Ако се опитвате да спите и има десет комара, които бръмчат край главата ви, вероятно ще станете и ще се опитате да ги прогоните. Но дори да сте и 90 на сто ефективни в отстраняването на комарите, достатъчно е само един да кръжи около главата ви и да ви хапе, за да останете будни. По подобен начин, достатъчно е само едно нехаресване, страх или неосъществено желание със силно емоционално програмиране, за да доминира то периодично или дори постоянно в съзнанието Ви. Стотици такива „комари" жужат край главата ви!

Когато сме се родили на този свят, ние сме били програмирани с няколко прости желания и страхове. Например, имали сме зависимо нехаресващо програмиране относно силните шумове, които ни сепват и към които бихме реагирали с плач. Имали сме зависимо програмиране на желанието спрямо храненето от време на време. Още от ранна възраст ние сме разширили половин дузина прости потребности и сме ги наложили върху живота си буквално чрез стотици емоционално поддържани потребности или зависимости. Мнозина ще използват програмата на желанията заедно с условие Н, изпитвайки разочарование и страдание, ако не могат да си позволят например последния модел автомобил, който се предлага на пазара, като разрешение на своите зависимости спрямо сигурността, секса и властта!

Неврозите и психозите (също и множеството безпокойства, разочарования и страдания) можем да обясним пряко със самия комплекс от емоционално зависими вериги, с които сме обвързани. Забележително е как функционира човешкият биокомпютър. Нека имаме предвид, че във всяка секунда ние оперираме с милиони нервни импулси, за да установим кои модели подпомагат или потискат безбройните ни желания и нежелания, с които така лекомислено сме програмирали самите себе си.

Дори ако животът ни дава 90 на сто от онова, което искаме, и ни предпазва в 90 на сто от онова, което не харесваме или от което се страхуваме, останалите 10 процента ще тормозят непрестанно съзнанието ни, ще доминират над възприятията ни, ще изискват от рационалния ни ум да „разреши проблема" и по този начин да възпрепятства преживяването на състоянието на щастие. А състоянието на щастие се изживява само тогава, когато почти постоянно изпитваме приемане на онова, което е тук и сега в живота ни. Точно както комара, бръмчащ край главата ни, който може да ни държи будни през цялата нощ, възможно е дори само една зависимост да ни попречи да изпитаме щастие.