Седемте центъра на съзнанието

Начинът да се освободите от тези окови е да оставите съзнанието ви да се прояви във вашия Център на Осъзнатостта. Това е едно дълбинно, умиротворено място, откъдето вие просто наблюдавате своята житейска драма, свързана с останалите пет Центъра. От този център вие не осъждате и не преценявате нещата. Вие просто се самонаблюдавате отстрани: „Ето, той се намира в центъра на безусловната любов. И тъкмо си помисли, че не може да е наистина любящ, когато Мери му се ядоса. Той се оценява ниско, понеже все още не е в състояние да преживява всичко като израз на любовта."

От безпристрастния Център на Осъзнатостта вие просто наблюдавате как се проявявате в останалите пет центъра. Вие не се потупвате по рамото и не се критикувате по някакъв начин. Вие с чувство на благодарност се радвате на житейското представление и се наблюдавате непредубедено. Оставяте вашата драма да бъде и всичко, и нищо.

За вас това е метацентърът, който ви освобождава от преангажирането ви с останалите пет центъра на Съзнанието, понеже всички те ви привързват по един или друг начин чрез създаване на специална версия на случващото се. Вие преодолявате всички окови, когато започнете да преживявате всеки миг на вашия живот от онова дълбоко, спокойно място вътре във вас, откъдето разглеждате всичко и приемате всичко.

Центърът на Осъзнатостта ви осигурява пространство между вас и заобикалящия ви свят. При този център вие повече не сте уязвими към прояви на възход и падение. Най- после сте свободни - нищо не може да ви разстрои или да ви повали, дори тялото и умът ви да преминат през различни житейски драми. Но все още сте в ситуация на активна намеса, независимо на кое ниво на съзнание се намирате. Все още ви е потребно да играете активна роля в света край вас. Все още учите различни неща, взаимодействате с хора и извършвате своето в създаването на по-красив свят, живеейки осъзнато. Но НЕ ВИЕ правите това. Само вашето тяло и умът ви са въвлечени в тези делнични представления на работа, игри, чувства, дела и пр. Вашата осъзнатост ще наблюдава всичко като магично представление от онова прекрасно място дълбоко във вас, където всичко е мир, през цялото време. Дори ако тялото и умът ви преминат през проявите на гняв или ревност, вие имате съзнанието, че само изигравате една от ролите на вашите зависимости в драматичния си репертоар; просто наблюдавате тихо тялото и ума си да приемат и произнасят репликите си в делничната драма на живота.

Когато пребивавате в шестия център на съзнанието, вие преживявате себе си като актьор от голямата сцена на живота. Всеки ден проявявате онова, което ви диктува програмирането на вашия ум. И знаете, че репликите на другите и отговорите им са функции на центровете на съзнанието, които те преживяват в сегашния момент на пътуването си към пробуждането.

Всеки един от нас създава свят, породен от центровете на съзнанието, които ние използваме в днешния сценарий на космичната игра. Централното разпределение на ролите е определило за целта различни хора-актьори да ви помогнат в съзнателното ви израстване. Но висшето ви съзнание е някъде сред „публиката" и наблюдава как тялото и умът ви взаимодействат с други тела и умове на сцената. И вие виждате всичко, което правите и казвате, като част от собственото си израстване към свободата, извън капана на зависимостите.

Програмите на вашите зависимости, които активират Егото и рационалния ви ум, пречат на разбирането ви кои сте вие всъщност. Изразът: „Ти си това, което мислиш", или: "Ти си този, за който се мислиш", отбелязва какво защитава Его-то ви. Кои са „лицата" или социалнитe представи, които сега изявявате? Кои неща задвижват гняв, страх, ревност или болка? Какво пази рационалният ви ум? Житейският танц, който сега изпълнявате и поддържате с Егото си, представлява това, което сега мислите, че сте. Всичко в тези зависими програми ви задържа уязвими и несигурни.

Какви представи имате за себе си? Какво впечатление искате да направите пред другите? Дали виждате себе си като успяващ човек, компетентен, позитивно настроен; някой, когото светът използва като добра майка, добър баща, добър бизнесмен или бизнесдама. Или пък - като някой, оттеглил се от обществото; някой, който е опитен в различни сфери на познанието; артистична личност; или пък истински експерт в сексуалните игри? Или може би Его-то ви поддържа представата за твърде чувствителен към слабостите на цивилизацията ни и стоящ определено над всичко това. Може би имате някакво хоби и поддържате образа си на китарист, мотоциклетист, художник, сърфист, поет, певец или каквото и да е. Или пък сте се разделили с тези светски отражения на собствената си представа. Може би Егото ви пази у вас чистия образ на алпинист, превземащ мистична духовна планина. Разстройвате ли се, ако някой отбележи, че според него пътят ви не е единственият или най-добрият? Кои са различните игри, в които Его-то ви е насочило вашата енергия и съзнание в този момент от живота?

Когато съзрете ясно своите разнообразни дейности, игри и лични вериги като пиеса, която Егото ви се опитва да запази и да подсили, вие ще разберете онова, което мислите за себе си. Но вие не сте само изброените дотук неща. Всички те са просто един житейски танц, през който преминавате, за да разкриете съзнателното същество, което сте всъщност. Ако сте изготвили списък на тези постъпки, свойства, лични качества и лични окови, които вашето Его отбранява сега, ще откриете, че много от тях не са били в списъка отпреди десет години. След като съзнанието ви се развива, вие виждате в перспектива начина, който ви преангажира в ново механично представяне на ролите, които сте програмирали в себе си.

Всички тези неща, които Его-то ви е решено да защитава, действат като поредица уловки, задържащи ви в капана. Всяка от тях е задушаваща и представлява вашият вечен извор на уязвимост, подхвърлящ ви между удоволствието и болката. Повечето от моделите на зависимостите, които пазите сега, носят следите на личността ви от времето и мястото, където сте били родени и израсли. Ако сте били родени в социална група, различна от сегашното ви обкръжение, Его-то ви би било заето в опазването на различен тип роли.

Светът е създаден, за да му се наслаждаваме, но ние ще съумеем да постигнем това, ако престанем да идентифицираме с ролите, които играем в пиесата на живота. Единственият начин да се радваме непрестанно например на игрите на шах или на дама, е да не ги приемаме тъй сериозно, че да се окажем емоционално уловени в капаните на победите и загубите. Човешките същества (с рационалния им ум) изпитват удоволствие от разрешаването на проблемите. Но ние сме склонни да приемаме тези проблеми с такава сериозност (дължаща се може би на зависимостта от престижа ни), че убиваме жизнеността и свежестта на настоящия момент. Изпитваме нужда да различаваме своята същност от мотивационните модели, които обуславят поведението ни.

За да престанем да се идентифицираме със социалните игри, в които сме въвлечени, трябва да видим ясно какво поражда тези игри. За целта ще ви бъде полезна книгата на Рут Бенедикт „Модели на културата" . Когато разглеждаме нравите на нашия човешки род от перспективата на сравнителната антропология, това ни помага да се освободим от капаните на културата. Действителното ни разбиране за общоприетите икономически и социални начини на поведение би трябвало да накара Его-то ни да премахне уловките на потребностите, от които не се нуждаем, за да сме щастливи. Как можем да вземем толкова насериозно игрите за престиж, в които сме въвлечени? Как може нашата гордост да ни държи в плен на безсмислените фрази „Всичко или нищо" „загуба или победа", „слава или позор", които преди са ни се стрували тъй необходими в живота?

Осъзнатата личност не отхвърля нито индивидуалните, нито социалните игри на своята група; тя просто участва в тях като в игри. Ако нашата социална група каже: „Нека играем играта да държим интимните части на тялото си облечени, докато вървим по главната улица", това се приема като част от моментните игри на живота. Или ако групата каже: „Тук на брега, при горещите извори можеш да се изкъпеш гол", някой освободен от зависимости в това отношение може да се влее в настоящето на мига. Освен ако не са били наранявани, осъзнатите личности се включват към дейностите и чувствата на групата. Приспособяват се чудесно и се чувстват удобно при танцуването на всеки танц, който социалният оркестър засвири. Те могат също и с лекота да променят танца, тъй като обикновено намират начини да работят за промяната на „ние"-пространството. Тяхното съзнание, любов, проникновение и гъвкавост ни предават послания, помагащи ни да се изтръгнем от социалните закостенелости, които ни се представят като „естествени".

По този начин ние постепенно се учим, че не сме онези личности, които Его-то ни защитава така ожесточено. Но ако ние не представляваме нашите индивидуалности (този набор от мотивации, които сме усвоили от нашето общество), тогава какво или кои сме всъщност ние? Мнозина от нас се идентифицират със своите тела - тази променяща се структура от кости, мускули и други органи, покрити от кожата ни. Когато телата ни не са в добро състояние или пренасят усещане за болка към биокомпютъра ни, Его-то ни е склонно да фокусира вниманието върху болката и ние напълно се идентифицираме с нея. Израствайки по посока на висшето съзнание, ние все по-често разкриваме, че не сме телата, в които пребиваваме. Телата ни са само храмове, домове на нашето съзнание.

След като престанете да се идентифицирате с разнообразните си социални роли и с тялото си, вероятно ще си кажете: „Аха! Моята същност е моят рационален ум". И не е ли това същината на човешкото същество? Именно тази част от вашия биокомпютър има способността да борави с езика, да анализира, да изчислява, да създава мисли и представи, да подбира усещания, да ги натрупва в паметта и да ги възстановява, да използва символи, да сравнява твърдения и предположения и т. н. Не беше ли казал Аристотел, че човекът е рационално животно? И все пак, рационалният ви ум не е вашата същност. Вашият интелект или рационалният ви ум е чудесно „шесто чувство", което може да ви помогне в пътуването ви към висшето съзнание, ако знаете как да го използвате подходящо. Или може да ви държи безпомощно уловени в трите ниски центъра на съзнанието чрез угодническо съюзяване с вашето Его, формирайки втвърдени логични защити и клишета, поддържащи всяка ваша стереотипна програма.

И вие вече сте започнали да ограничавате този процес. Но ако не представлявате вашите социални роли, вашите тела, или вашия рационален ум, какво всъщност сте? Дали сте вашите сетива - разнообразните врати, през които навлизат визуални, слухови, дактилни, вкусови и обонятелни данни? Или сте вашите емоции - онези чувствителни тонове, за които изразходвате толкова много енергия, с цел да ги постигнете или отхвърлите? Дали сте вашето програмиране - сборът от желания, мотивации, очаквания и потребности, върху които Его-то ви фокусира най-много от вниманието и енергията ви? Или сте вашето Его - онзи „майстор-контрольор", който е такъв абсолютен диктатор, ако сте уловени в по-ниските три центъра на съзнанието? За щастие, същността ви не е там. И така, продължаваме търсенето. Би ли могло то да е забулено от его-поддържаното ви програмиране, което иска да бъде „някой"? Дали името ви, паметта и рационалният ви ум не се комбинират в създаване на илюзията, че сте нещо специално, което би трябвало да прави впечатление, докато минавате през света, съставен от хора и неща?

И тук вие може да изпитате чувството, че същността ви е неоткриваема. Но същността ви е нещо, което можете да изпитате, за да ви помогне да израснете към висшето съзнание. В Пътя на Живата Любов ние определяме вашата човешка същност като вашата Осъзнатост. За да разберете какво имаме предвид с това понятие, погледнете право пред себе си и ще забележите за момент представите, преминали пред погледа ви. После затворете очи. Направете го сега, преди да продължите с четенето.

Визуалните усещания изчезват, но вашата Осъзнатост остава. Вашата Осъзнатост винаги присъства зад усещанията и представите ви, зад всичко, което са мислите. През по-голямата част от времето ние я държим под Ниагарски водопад от думи, дейности, мисли и усещания, принуждаващи ума ни да анализира, класифицира, символизира, говори, припомня, да отправя поглед към бъдещето и към миналото.

Горният пример показва, че вашето визуално поле и вашата осъзнатост не са идентични. Да отидем по-нататък. Затворете очи. Направете опита сега за минута, преди да продължите да четете...

Какво ви мина през ума? Изключвайки визуалната верига на биокомпютъра, вие вероятно добивате съзнание за звуците. Звуците обаче не са вашата Осъзнатост. Представете си, че се отправяте към някое напълно тъмно, спокойно място. Със сетива, успокоени визуално и звуково, можете да започнете да се настройвате към тялото си на все по-дълбоко ниво. Може да изпитате телесни усещания, които преди са били повлиявани от някои по-доминиращи ваши сетива и от стимулите на идеите, мислите и думите ви. Вие изживявате цялостно своята същност, когато сте успокоили емоционалната си драма и пороя от неща, които ви правят зависими и които представляват механичен продукт на вашия рационален ум.

С други думи, вие сте осъзнатостта на вашето съзнание! Може да поискате да визуализирате своеобразен телевизионен екран в средата на главата си, където се прожектират всички ваши мисли, представи и емоции. Там Всичко е в цвят, включително звуци, думи, картини и мисли. Всичко се движи върху този въображаем телевизионен екран вътре в главата ви. Но вие не сте този телевизионен екран. Вие не сте представите или нещата върху него. Вие сте онова, което е съзнание, осмислящо всички неща, които минават на екрана. Вие сте просто наблюдателят на тези ненужни неща върху екрана. Както Рам Дас го определя, „Разгледай своята сцена от спокойния ъгъл на ума си, в който няма нищо за правене, а само за виждане". Вие сте съзнанието, което само „вижда" какво става върху екрана. Вашата същност е вашата чиста Осъзнатост.

Вие сте съвършен наблюдател на екрана. Той може да прожектира потресаващи картини, показващи ви всички видове болка и страдание. Или пък може да отразява прелестни картини на красив залез, възхитително сексуално преживяване или доставяща радост храна. Но в същността си вие сте чистото съзнание, което само наблюдава всички неща, преминаващи върху екрана на вашия живот. Отвъд онова, което си мислите, че сте - това СТЕ ВИЕ!

Вашата същност е съвършена, винаги е била съвършена и винаги ще бъде такава! Няма нищо, което може да промени съвършенството на вашето същинско Аз. И това съвършенство не се нуждае да бъде ръководено от Его-то. Когато разберете кой или какво сте наистина, Его-то ви може да се отпусне и вие можете истински да се радвате на живота, защото не ви владее повече никаква заплаха или „абсолютна необходимост". Способни сте истински да се наслаждавате на своето същинско Аз - и само тогава можете тотално и непрестанно да се радвате на поднесената ви житейска драма.

Изживявайки себе си като наблюдател на драмата от нивото на Шестия Център на Съзнанието, вие повече няма да сте роб на илюзията, че вашето интелектуално усилие, желание и френетична бдителност са необходими, за да допринесат за развитието на света. Вместо това вие изживявате силата, дълбокия мир и красота от хармонизирането на освободената ви енергия с енергиите край вас. Разбирате, че настройвайки се към Океана на любящата енергия наоколо, вие можете да придобиете по-голяма сигурност, повече радостни усещания, ефективност и любов, отколкото някога са ви били нужни, за да творите един винаги красив живот. И научавайки се да идентифицирате.