Седма чакра (Сахасрара)

Развитието на седмата чакра изгражда нашата когнитивна структура, нашия набор от системи на вярване, нашето разбиране на света и нашата способност да питаме и да мислим сами. За това няма конкретен етап на развитие, тъй като то става по различни начини от мига на раждането ни до деня, в който умрем.

Основната дейност на тази познавателна структура е ученето. Чрез ученето разширяваме хоризонтите си, овладяваме своята връзка с обектите и личностите и растем към разбирането и мъдростта. Ученето непрекъснато приспособява онова, което знаем, непрекъснато повишава качеството на нашата познавателна матрица.

Има обаче промяна в ориентацията на онова, което научаваме, която се извършва на различни етапи в зависимост от индивида. На етапа на седмата чакра непрекъснато жадуваме за по-дълбоко разбиране и връзка с основната структура на съществуването. Това е духовното събуждане, което започва с въпроси като „Защо сме тук?", „Какво означава всичко това?", „Кой е изворът?" От ранното детство насетне децата може да задават тези въпроси, проявявайки любопитство за определен момент. „Какво означава, че дядо умря?", пита внукът. „Какво е духът?", пита детето.

Има една по-дълбока жажда, която също се събужда с настъпването на зрялата възраст и излиза напред, когато детето се освободи от семейството и започне своя собствен живот. В този момент семейството, което е било водещата матрица (за добро или за лошо), отстъпва на фона на внедрените ценности, когато зрелият човек потърси своята собствена операционна система. Липсата на семейната система създава и потребност, и възможност за нещо ново.

Ако Седмата чакра е здрава, тя естествено ще търси познание през целия живот на съответния индивид. Ако родителите са били донякъде меки в налагането на своята собствена система на вярване, е по-вероятно личността да остане гъвкава и да позволи на своите вярвания да растат и да се променят. Ако родителите са фиксирани в една-единствена система на вярване, възникващият възрастен може също да се фиксира на различни места, повишавайки качеството на своите вярвания само когато страдание и фрустрация го принудят да направи това.

Разликата между събуждането на шестата и седмата чакра се намира в количеството на егото, вложено в питането. Ранната и средната зряла възраст могат да бъдат време на търсене на архетипов смисъл или идентичност, но тази идентичност е в крайна сметка личностна. „Кой съм аз в по-голямата схема на нещата?" В седмата чакра има изместване отвъд егото, тъй като търсенето на смисъл отива над и отвъд Аза. Не толкова „Кой съм аз?", а „Какъв е смисълът на всичко това?"

Тъй като по-голямата част от тази експанзия и питане се извършва след като децата напуснат дома, най-доброто, което можем да направим за тях, е да осигурим здрава основа на Седмата чакра. Можем да направим това, като стимулираме интелекта и организираме възможности за учене и информация като например курсове, книги и излагане за нови опитности. Изключително важно е да им даваме и разрешение, и насърчение да питат, както и дискусии, които дават отговори на техните въпроси или им помагат да намерят свои собствени отговори. Можем да моделираме стойността на ученето, мисленето, четенето и питането. Можем да моделираме и практика на духовност, без да я насилваме. Онова, което детето избере за себе си, тогава ще бъде безкрайно по-реално и с трайна стойност - трябва само да го направим достъпно колкото можем с по-голям обхват от избори.