Седма чакра (Сахасрара)

чакрите е постоянната трансцендентност, при която всяко ново равнище обема чакрата под него в една по-голяма рамка. Опитът на трансцендентността е опит на освобождението.

Евентуално трябва да се върнем долу, тъй като разширението на съзнанието има най-голяма стойност, когато бъде приложено. Светлината, светеща в очите ни, може да ни заслепи, но светлината, фокусирана върху нещо, което трябва да бъде осветено, е благословена. Иманентността е светлината на божественото съзнание, светеща отвътре навън. Тя разкрива присъствието на божественото вътре в нас, божествеността на Аза в неговата цялостност. От перспективата на иманентността божеството съществува във всичко живо и неживо. Да говоря с вас означава да говоря с природата на Бога/Богинята вътре във вас. Да се грижа за градина или да отглеждам дете означава да виждам божеството, проявено в множеството негови форми. Да кажете своята истина означава да оставите божеството да се излъчва от вас.

„Защо се тормозите с въпроси за творението? Защо просто не тръгнете към извора?" Понеже много обичаме творението, както и силата зад него, замислете се върху това за известно време. Нима трябва да пренебрегнем красотата на реките, езерата и океаните, защото те не са облаците? Нима трябва да гледаме само към слънцето, вместо да обърнем внимание на деликатната игра на светлината в цветята? Нима трябва да пренебрегнем детето и да отидем право при майката? Със сигурност не! Творението е изразът на божественото и често е по-дълбоко, пречистено и детайлирано от самия източник, който е чудовищно огромен и абстрактен.

Една от разликите между душата и духа е, че душата е израз на иманентността в индивида, докато духът се стреми към трансцендентност и универсалност. Душата е като събирач на духа, оформящ абстрактното в сложна същност. Фактически духът изобщо може да бъде или да не бъде индивидуален, тъй като може да приема много форми. Подобно на съзнанието духът изглежда е едно поле, към което се включваме и влизаме сами. Душата се усилва от присъствието на духа, сякаш духът е същността, от която се образува тя. Духът се закотвя и изразява чрез душата, която му дава въплъщение, смисъл и цел. Душата носи тенденция към проявление, а духът към освобождение.

Да постигнем трансцендентността означава да влезем в сферата, способна да обгърне цялото. Да доведем това божествено състояние на събудено съзнание долу, в нашите тела, и да действаме според него, означава да изживеем иманентността. Представлявайки средството, което връща боговете долу на земята, иманентността е възстановяване на свещеното.