Седма чакра (Сахасрара)

Всяка една от идентичностите, които обсъдихме в долните чакри, може да бъде сравнена с пласт от облеклото. Нека сега, когато сме в края на нашето пътуване, отново разгледаме тези идентичности.

Първата чакра ни даде нашата физическа идентичност, при която се идентифицираме с тялото и неговите нужди и способности, както и с физическия свят около нас. Физическата идентичност е ориентирана към самосъхранение.

На равнището на чакра. Нашият стремеж тук е насочен към себеудовлетворение.

Когато се развие волята, се събужда нашето автономно, отделно Аз. Това е раждането на его-идентичността, изпълнителния елемент на Аза. Егото започва да се отцепва от несъзнателните пориви, тъй като е ориентирано към външния свят. То се занимава главно със самоопределянето.

На равнището на четвъртата чакра се придвижихме до своята социална идентичност, при която его-идентичността се разширява, за да включи отношенията с другите. Тук поривите на по-долните чакри, ако са задоволени, са готови да отстъпят на заден план, тъй като се насочваме към служене на другите. Рефлексивното качество на тази идентичност е себеприемането, което е изключително важно, за да приемаме другите.

Петата чакра ни даде нашата творческа идентичност. Нашето осъзнаване на света отвъд нас е порасло и ние се стремим да дадем принос на неговата култура, на неговите изкуства, на творческия процес изобщо. Онова, което е вътре в нас, е имало време да порасне, да узрее и да се развие до точката на себеизразяването.

Шестата чакра „ни хвърли в реката", където влязохме в митичното царство на архетиповата идентичност. Тук започваме да се идентифицираме с трансперсоналните, митични сили, които ръководят нашия свят и нашия живот. Когато видим себе си отразени в тези митични сили, ние влизаме в една трансперсонална себерефлексия. Архетиповият опит ни дава начин да концептуализираме и изживяваме божествените енергии.

В Седмата чакра стигаме до финалната и най-голяма идентичност, онази, при която се идентифицираме с цялото творение: универсалната идентичност. Когато нашето съзнание се разширява, разбирането ни добива все по-голям обхват. Когато открием необятността на системата, в която сме вложени, ние се идентифицираме с нашата универсална връзка. Сега нашата информация може да обеме познанието за галактики, отдалечени на хиляди светлинни години, както и за танца на податомните частици, съществуващи във всяка клетка от нашето тяло. Ние приемаме историята на еволюцията, която обхваща билиони години, и осъзнаваме, че сме част от цялата тъкан на живота - животните, растенията, планините и моретата. Тази обширна идентичност може да възникне само чрез самото съзнание, чрез информация. Аз мога да приема моята еволюционна история, защото съм я учила. Мога да си представя спираловидните галактики, защото съм виждала техни снимки. Мога да се свържа с по-големия свят, когато трансцендирам своето его и осъзная по-големия смисъл на съществуването. Това е общата тема в мистичните опитности: дезидентификацията със състоянията на по-малкото его и разпознаването на една единна идентичност с цялото творение.

Всяка от тези идентичности се придвижва от нещо присъщо индивидуално - така неповторимо и единично, каквито са нашите тела - към универсалното. На външния край на Седмата чакра индивидуалността е напълно трансцендирана и абсорбирана в по-голямото поле на божественото, изразено с будистката максима Ти си Това. Целта на Седмата чакра, на медитацията и действително на повечето духовни дисциплини е да се скъса ограничената връзка с по-долните идентичности и да се осъзнае тази универсална идентичност.

Всяка от тези идентичности е фактически система на вярване и средство за интерпретиране. Да вземем отношението. Идентифициращата се с чувството личност ще продължава една връзка от голямо разстояние, макар че това не е практично, дотогава, докато чувствата са достатъчно силни. Разсъдъчният тип, за когото практичността е по-важна, може да сложи край на връзката, без да обръща внимание на равнището на чувствата. Ако живеете в своята социална идентичност, можете да интерпретирате връзката в понятията на вашата социална роля. Ако връзката се провали, тогава мислите, че вие сте се провалили в своята роля или че другата личност се е провалила в нейната роля. Ако живеете в своята творческа идентичност, тогава можете да се попитате дали връзката подкрепя вашата творческа работа. В архетиповата идентичност можете да видите връзката като архетипов танц между Майката и Детето, между Тъмния Бог и Богинята Дева или между Героя и неговото завоевание.

В универсалната идентичност операционната система трансцендира всички тези интерпретации и просто наблюдава невероятния танц на космоса в неговите милиарди проявления. В тази идентификация се отказваме от привързаността и контрола и вместо това се отваряме за удивителното наблюдаване.

Да осъзнаем своята универсална идентичност означава да разпознаем множеството свои идентичности като катове дрехи. Това не означава да захвърлим тези дрехи - аз много обичам дрехите си и има малко места, където се чувствам удобно гол. По подобен начин се нуждая и от моето его и персона, когато говоря пред публика. Имам нужда да се идентифицирам с тялото си, когато то е уморено. Но също така имам нужда да зная, че тези идентичности са опции, които представят само части от една по-голяма цялостност. Те са дрехите, които мога да облека или съблека, когато е подходящо, а не защото са единственото утвърждаване на това кой съм.

За да осъзнаем своята универсална идентичност, е необходимо основата на по-долните идентификации да е на мястото си. По-малко вероятно е да търсим космическото съзнание, докато се намираме в криза на емоционалната или физическата си идентичност. Далеч по-стабилни сме, когато долните нива са удовлетворени.