Шеста чакра (Аджна)

Въображението на детето работи почти непрекъснато. Необъркано от фиксирано познание за начина, по който съществуват нещата, неговото въображение е свободно да изследва нови възможности. В своята невинност децата често виждат ясно сърцевината на нещата, свободни от илюзиите за това как „трябва да бъдат" нещата, по-свободни да ги възприемат такива, каквито те са. Безбройните „какво ако", които радват детското любопитство, открито изследват възможностите, когато децата се опитват да дешифрират моделите, които влияят на живота им. Това е духът, стремящ се към своята естествена цел освобождение и разбиране. Жизнено важно е да подкрепяме това творчество на въображението, ако искаме детето да остане свободно за разширението на своя собствен дух.

Разпознаването на модели е умение, което се развива през целия живот. От разпознаването на лицето на майката до трансоподобния танц на семейните роли усвояването на моделите се движи от простото към сложното. Всеки възприет модел ни казва нещо за нас самите и нещо за света около нас. Всяко късче става част от вътрешната матрица на разбирането, която се формира непрекъснато, когато се учим и растем. Това е присъщ процес на човешкото съзнание, което е винаги заето на някакво равнище.

И така, кое характеризира специфичното развитие на шестата чакра? - Способността за символно и абстрактно мислене. Според Пиаже това е периодът на формалните действия (възраст дванадесет години и нагоре), в който детето започва да се интересува повече от формата, отколкото от съдържанието, и в който започва да мисли като учен, да разсъждава и да философства за своя живот. На този етап детето може да разсъждава за нещо, което фактически не е изпитвало. То може да живее в сферата на символите.

Това събуждане се извършва, когато осъзнаем, че всичко, което възприемаме, не се отнася по необходимост за нас - и че има по-големи модели отвъд високия училищен социален клуб, семейството или дори обществото. Доста странно е, че то създава и една потребност да определим себе си по-нататък, като нагодим своето его към тази по-голяма перспектива и към бързо променящото се физическо тяло на юношата. Изглежда, че колкото повече отвъд себе си може да достигне детето, толкова по-несигурно става то относно своята собствена идентичност.

Ериксън определя младежката възраст като етапа, на който преобладаващ въпрос става идентичността или объркването на ролята. През този етап има едно растящо търсене на смислена личностна идентичност, тъй като, както всички знаем, онази, която са ни измислили мама, татко или обществото, е обикновено неприемлива. Смислената личностна идентичност на този етап се нуждае от епични размери — нуждае се да резонира с Аза по един мощен начин и да отнесе това Аз на едно по-голямо място. Ти трябва да даде насока на мощния приток от енергия, който настъпва, когато физическият растеж постепенно намалее и сексуалната енергия узрее. Енергията, използвана по-рано от организма за физическия растеж, който не се изразява сексуално, сега се придвижва към умственото развитие.

В търсенето на смислена идентичност често виждаме младежите да се посвещават на един вид почитане на архетипов герой. Момчетата почитат бейзболни звезди или архетипови фигури от филмите като например Ватман, Жан Люк Пикард или Рамбо. Боядисват косата си в оранжево или я решат във формата на шипове, бръснат главата си или продупчват различни части от тялото си според модата на съответното време. Младите момичета моделират себе си по образеца на модните манекенки, фантазират за бракове с филмови звезди или подражават на най-крайните феминистки. Пробват се в различни роли, сякаш са на прослушване за пиеса, и действително са, защото следващият етап от живота наближава и изглежда можем да бъдем част от него само ако идентифицираме коя роля играем.

Нещастие е, че в тази култура търсенето на личностен смисъл в понятията на архетиповете е станало така глупаво. Нашите деца, ограбени от богатото архетипово наследство на митологията, са оставени да търсят своите модели от Ем Ти Ви. Рамбо измести митичния герой, а куклите Барби духа на Афродита. Влизането на юношата в по-голямото общество се извършва в парка, докато училищният курс на обучение остава фиксиран без никакво въображение върху рационалния модус на мислене, който не позволява нови идентичности.

Но въпреки това архетиповете шестват напред. Майкъл Джексън става или символ на расова и полова интеграция, или нейното отрицание в зависимост от нашата интерпретация. Люк Скайуокър среща своя архетипов учител Джода и преобразява тъмната страна на своя баща. Тези архетипови драми влияят значително върху създаването на идентичност в юношата, дори ако техният символизъм не се разбира съзнателно. Както е казал Ериксън, „следователно в търсенето на социалните ценности, които ръководят идентичността, се сблъскваме с проблемите на идеологията и аристокрацията... За да не станат цинични или апатично изгубени, младите хора трябва някак си да бъдат способни да убедят себе си, че онези, които са успели в техния очакван възрастен свят, по този начин са поели задължението да бъдат най- добрите."

Тъй като въображението представлява основно венчелистче на шестата чакра, младежът често се присмива на липсата па въображение у по-старите поколения. Когато умственият апарат се отвори с една експлозия на въображението, мама и татко действително изглеждат твърде старомодни. Няма значение, че те може вече да са опитвали всички неща, които младежите намират за нови и вълнуващи - старите начини изглеждат твърде ограничаващи за младежта, когато се събуди нейната шеста чакра. Те трябва да експериментират със своята разширяваща се сфера на възможности.

Може да изглежда като противоречие, че персоната се формира най-напред на етапа на четвъртата чакра и въпреки това личностната идентичност става отново така важна през етапа на шестата чакра. Но между тях няма голяма разлика. В четвъртата чакра формираме своята социална личност относително несъзнателно. Подражаваме на онова, което виждаме около себе си, адаптираме се и се приспособяваме. Правим онова, което работи - което ни дава любов и одобрение. Не осъзнаваме обема от избори, които са възможни.

По време на кулминацията на юношеството настъпва преоценка на усвоената персона. Внезапно се явява по-голям обем от избори, от които да избираме, и разполагаме със съзидателността от седмата чакра.

Развитие на възрастния

У възрастния събуждането на символното общуване и приемането на архетипова идентичност обикновено се извършва след кризата в средата на живота (ако не стане в младежката възраст). Усвоените преди това роли вече не удовлетворяват и тяхното разпадане ни потапя в непознати дълбини, където яснота и сигурност не съществуват. Привързаността ни към една предишна идентичност може да е отрекла други важни аспекти от нас, които сега ни се подиграват в нашите сънища и фантазии и ни принуждават да се отворим за една по-голяма възможност на съществуване.

Развитието на шестата чакра обикновено се отнася до духовното събуждане. Внезапно виждаме с нови очи, изживяваме дълбоко прозрение, променяме своята перспектива и нагласа или получаваме зрение. Това може да стане по всяко време в живота ни, но подобно на светлината на повечето зори често бива предхождано от тъмнина. Тъмнината ни кара да достигнем до дълбините на душата си, отвъд постигнатото дотогава, за да създадем нова действителност. Най-тъмно е винаги преди зората.