Шеста чакра (Аджна)

На този етап е важно да погледнем структурата на седмата чакра заедно отговарят на областите, които Юнг нарича свръхсъзнателно или които други наричат трансцендентно, трансперсонално или космическо съзнание.

Най-долните две чакри бяха сферата на инстинктите и несъзнателния ум, течащи с тежест според собствената им природа. В петата чакра се движат в голяма степен от онова еготично съзнание, при което то взаимодейства с външния свят и обединява опита на вътрешните равнища.

Сферата на трансперсоналното съзнание е сфера, която се намира и отвъд егото, и отвъд инстинктите, но отразява и съчетава и двете. В това отразяване можем да видим, че шестата и Шестата чакра символически отразява несъзнателното, докато седмата чакра е сферата на съзнателното разбиране. Седмата чакра е централната обработваща единица, която открива смисъл в образите, които шестата чакра извежда от по-долните области, и ги включва в едно все по-нарастващо тяло на разбиране.

Древните тантристки текстове, които описват чакрите, показват техните главни нади (канали на енергията) като фигура от осем модела, които обгръщат чакрите. Двете нади Ида и Пингала - за които се казва, че са полярни противоположности, соларна и лунарна, мъжка и женска, - тръгват от първата чакра и се срещат отново в шестата, поляризирайки всяка чакра между тях и придавайки й нейното въртене (спин) . Фактът, че те се срещат в шестата чакра, ни показва, че двете дуалности са налични и обединени, преди енергията да се придвижи към трансцендентната, недуалистична природа на Седмата чакра. Следователно шестата чакра е основата, в която дуалностите се срещат и трансформират. Сред тях са дуалностите съзнателно и несъзнателно.

Тъй като горните две чакри са свързани със сферата на трансцендентното съзнание, те трансцендират ограниченията на времето и пространството (така важни за тялото) и тяхното поле на действие е насочено отвъд чисто личната към по-универсалната, космическа сфера, където осъзнатостга споява различни елементи на опит в една обединена цялост.

Трансцендентната функция е понятие, използвано от Юнг за описание на способността на психиката да примирява и синтезира противоположностите чрез използването на символи. Когато стане това, имаме трансформация на нагласата. Придвижваме се от едно по-малко място на или-или - в което има вътрешен конфликт, противоречие и потискане - до една по-голяма перспектива, която разширява виждането ни. Казано с технически понятия, цел на трансцендентната функция е „да реши тезата на чистата природа и нейната антитеза, противопоставящото се его, в синтеза на съзнателната природа".⁵ С други думи, ние решаваме битката между съзнателното его и потиснатите инстинкти чрез един синтез, който включва и двете. Щом се извърши решението, ние можем да използваме енергията на своите инстинкти съзнателно и хармонично и да престанем да бъдем използвани от тях. Трансцендентната функция следователно е не толкова функция на издигане над нашите конфликти, колкото на достигане до едно възприятие, в което тези конфликти се решават в допълнителните аспекти на нашата цялостност.

Трансцендентната функция съчетава несъзнателните аспекти на долните чакри с едно виждане на цялостност, което може да бъде прието от съзнателния ум и така от цялостното Аз. Това ни довежда до една напълно нова перспектива - до достигане на по-голяма сфера на разбиране. Това е финалната стъпка в процеса на индивидуацията (ако действително индивидуацията някога стига до финал). Това е нашата врата към финалната стъпка през моста - вратата към себерефлексията и себепознанието.

Точно както мантрите бяха фокусиращото средство на петата чакра, така символите са същото средство на шестата - особено символът на мандалата. Йогините понякога практикуват Янтра йога, йога на Медитирането върху символ или мандала като начин за фокусиране на ума и постигане на яснота. Юнг интерпретира появата на мандали в сънищата като решения на противоположностите и символи на целостността.

Когато съзнанието интегрира все повече и повече от своите елементи в един модел на цялостност, балансът на противоположностите в него се извършва по-скоро около Аза като център, отколкото около егото. Инстинктите са център на несъзнаваното, а егото е центърът на съзнателния ум, но Азът е архетиповата мистерия, която е центърът на цялото същество. Той не е точка, не е нещо, не е място - а е свързващата сила на целостността, обединяваща различните й важни части, точно както Слънцето държи планетите в техните орбити.