Шеста чакра (Аджна)

Интуицията е несъзнателно разпознаване на модел. Тя е една от четирите функции в типологията на Юнг (другите са усещането и чувството, отнасящи се до първите две чакри, и мисленето, което се отнася към чакри, е по принцип пасивна. Онези, които се опитват да принудят интуицията, добре знаят, че тя не действа според волята, а по-скоро чрез един процес на отвореност и възприемчивост.

Развитието на интуицията засилва нашите психични способности и е централна функция на шестата чакра. Ако сме откъснати от своя несъзнателен процес и живеем почти изцяло в своя съзнателен ум, тогава нашата интуиция ще бъде неразвита и ще стане онова, което Юнг нарича нисша функция. Без интуиция не можем да схванем цялото или същността на дадено нещо. Не можем да се отдадем на резонанса на една по-непосредствена истина и разбиране, отколкото онази, която ни е достъпна чрез рационалния, съзнателен ум. Тъй като интуицията е пасивна, тя изисква отдаване, точно както отварянето към елементите земя и вода изисква отдаване на гравитацията и потока. Нуждаем се от интуиция, за да приемем мистерията, която ни отваря към по-големия, космически свят.

Ние живеем в култура, която подкрепя логиката за сметка на интуицията. Като деца не сме били научени да ценим своята интуиция и нашите предчувствия често биват пренебрегвани, ако не можем логически да защитим своето разсъждение. В резултат често пренебрегваме своите предчувствия, защото не вярваме, че действително бихме могли да познаваме нещата чрез нелогически средства. Това вътрешно анулиране потиска психичните ни способности.

Рационалният ум (от рацио, „броя, смятам") мисли на части. Една част следва другата, водейки ни логически от една мисъл към следващата. Докато рационалният ум може да синтезира цялото от неговите индивидуални части, той е слабо пригоден да схваща по-големи цялости на едно непосредствено емпирично равнище. За да схванем идеи на космическото и трансцендентното съзнание - сферите, свързани е горните чакри, - трябва да имаме по-преки средства за възприятие. Това е задачата на интуицията.

Шри Ауробиндо описва интуицията като просветване на кибрит в тъмнината.⁴ За един кратък миг цялата стая се осветява. Можем да видим нейните размери и форма, и мебелите и предметите в нея като непосредствен цялостен опит. Проблясъкът на интуицията е мигновено просветление на психиката, което разкрива лежащата в основата й цялост. Растейки в осъзнаването (особено чрез практиките на медитацията), ние се учим да задържаме тези мигове на просветленост за по-продължителни периоди.