Шеста чакра (Аджна)

Когато късчетата информация се съберат и започнат да разкриват идентичността на цялото, ние влизаме в света на архетиповете. Ако видим котка, когато свържем точките, ние я разпознаваме, защото сме виждали котки преди тона.

Може да е черна котка или тигър, мършаво котенце или котка без опашка, но всички те спадат към архетиповата категория котка.

Архетипът е съчетание от образи и опитности, обединени от обща тема. Архетиповете приличат на морфогенетични полета, формиращи нашето разбиране. Подобно на странните притегатели в теорията за хаоса те не могат да бъдат видени непосредствено, но се разкриват в събитията на нашия живот. Онзи, който хронично бива тласкан към саможертвена благодетелност, може да е прекомерно повлиян от положителните аспекти на архетипа на Великата майка. Онзи, който живее в страх, че ще бъде разкъсан от жените, може да страда от отрицателната страна на този архетип - Страшната майка. Стюарт е бил така съблазнен от своя вътрешен архетип на анимата, че създадената от фантазията му жена е обзела сърцето му и никоя реална жена не би могла да се съревновава с нея.

Архетиповете могат да бъдат представени символно чрез онова, което се нарича архетипов образ. Когато един архетипов образ не е напълно интегриран в егото, то ние ставаме предразположени към илюзия. Например архетипът на Героя представя стремежа да се постигне нещо екстраординерно.

Всяка чакра може да бъде свързана с един архетип. Освен това всяка чакра има архетиповата енергия на свързания с нея елемент (земя, вода, огън, въздух, звук, светлина и мисъл). Самата система на чакрите представлява далеч по-голям архетипов модел, подобен на Юнговия архетип на целостността, Аза. Юнг схваща целостта на Аза като централния архетип на организация в психиката, като формиращия принцип на индивидуацията.

Самата индивидуация е също един архетипов процес и макар че се различава при отделните хора, има общи елементи, които съдържат архетиповия модел. Процесът на индивидуация отразява разцъфтяването на чакрите, при което поправяме сянката, установяваме своята автономност, свързваме своята анима и анимус, изразяваме своята индивидуалност, разпознаваме своите архетипови влияния и интегрираме всички тези елементи в една по-голяма цялостност. Да разпознаем архетиповата енергия означава да разпознаем нейния модел и смисъл и после да ръководим себе си съответно на това. Разпознаването на модела на индивидуацията (или разцъфтяването на чакрите), която се извършва в живота ни, ни позволява да видим къде сме, накъде сме се насочили и от какво се нуждаем, за да стигнем там. Така прозрението направлява действието.

В шестата чакра се придвижваме към своята архетипова идентичност. Тази идентичност се постига чрез разпознаването на образи и символи, което се извършва в живота ни чрез сънища, въображение, изкуство, отношения или ситуации. Разпознаването на архетиповото значение на тези символи ни довежда до една по-голяма духовна структура. Навлизаме в един по-широк контекст на разбиране и по-дълбоко разпознаване на това кои сме и каква е целта ни. Това е съществената работа на развиването на нашата архетипова идентичност.

Тъй като архетиповете са вложени в по-голямо поле, то носят божествена енергия. Когато се сблъскаме с тях, може да почувстваме силен психичен заряд, напояващ всичко около нас с голямо значение. Освен това те носят смисъл и цел, която диктува по-малките подробности в него. Ако виждаме в себе си архетипа на учителя, лечителя, майката, бащата или артиста, с това разпознаване ние получаваме един присъщ набор от напътствия и енергия. Макар че някои от тези напътствия може да ни носят повече информация, самият архетип е този, който действително ни напътства. Бременната жена, знаейки, че ще стане майка, чете книги за отглеждане на деца или ходи на лекции за раждане. Освен това тя има вътре в себе си определени инстинктивни реакции спрямо майчинството, които се появяват сами, когато роди. Лечителят се упражнява в своите дисциплини, намира други от своята професия и издирва хора в нужда. Но освен това лечителят има определено вродено чувство за здраве и болест и влечение към изкуството, което може да разпознава през целия си живот. Визуалният артист вижда света в понятията на цвят и сянка, форма и композиция, използвайки своята творческа идентичност, за да прави архетипови твърдения със своето изкуство. Напътствията, вложени в дадена архетипова енергия, не само ни дават смисъл, но и посока.

Архетиповата идентичност, която добиваме на това равнище, става, за добро или за лошо, начин на възприятие. Лечителят и артистът търсят различни подробности в една и съща ситуация. Тогава бихме могли да се попитаме дали архетипът не е просто друга илюзия или изкривяване на нашата способност да виждаме вярно? Може да е така, но в разпознаването на архетипа става възможно да разпознаем и филтъра и съответно да коригираме своите възприятия. Знаейки, че се идентифицирам прекалено с положителните аспекти на архетипа на майката, аз мога да видя отричането на собствената си сянка; мога да разпозная програмата, която казва, че трябва да бъда винаги на разположение за удовлетворяване на всяка потребност. Имам названието на това, начин да го възприема, средство да го разбера. Мога да проследя неговия смисъл през своето минало за собствената си майка, за нейната майка и назад във времето. Разпознавайки влиянията на своя архетип, аз съм по-свободна да създам ново поведение; ако не ги разпозная, дори не осъзнавам, че избирам - настоящото ми поведение изглажда единственото ми право на избор.

Познаването на влиянията на нашия архетип ни помага да изясним своите начини на възприятие. То изяснява нашата цел в живота и привлича нещата, от които се нуждаем, за да изпълним тази цел. Освен това то ни предпазва от това да бъдем несъзнателно ръководени от архетипа и прави неговата енергия достъпна за нас, за да растем. Тогава архетипът става по-скоро съюзник, отколкото невидим диктатор.

Несъзнателните подрутинности в нашето поведение и системи на вярване се подхранват от архетипови енергии. Юнг нарича тези подрутинности комплекси. Те са нещата, които правим или мислим по навик, дори ако вече знаем, че не трябва, например натрапчивия отказ от диетата ни и саботирането на нашите отношения, когато те вървят добре, поради това, че сме жестоко критични към своите деца, или избягването на успеха, когато сме точно на финала. Комплексите винаги се формират около архетипова матрица и осъзнаването на тази матрица ни помага да прекъснем цикъла.

Архетиповото равнище е едновременно иманентно и трансцендентно. Иманентно е, когато го изживяваме като нещо отвътре, което изнасяме напред от своята вътрешност. Дори ако не разпознаваме даден архетип, той все пак може да бъде констелираща сила в нашето поведение. Една съпруга, която несъзнателно резонира с архетипа на Любовницата, може непрекъснато да има странични връзки. Архетиповият артист е често пъти жалък в една структурирана работа. Бездетната жена, обсебена от архетипа на Майката, непрекъснато ще се грижи за другите, дори в свой собствен ущърб. Осъзнаването на нашия архетип ни помага да приемем неговата енергия по един съзнателен начин.

Архетипът е трансцендентен в това, че резонира е една по-голяма метаструктура, подобно на начина, по които телата ни са вложени във физическия свят. Ние не сме единствените лечители в света, тъй като традицията на лечителите възхожда към началото на човечеството. Не сме първите, които стават бащи. Нашият образ на Бащата, от собствения ни баща до всички бащи, които познаваме чрез приятелите си, филмите и литературата, ни дава информация за това какво е да си баща. Архетипът на Майката съществува навсякъде около нас, от древната богиня до жените, предлагащи перилни препарати на телевизионните реклами. Един архетип има много форми на проявление, но зад всяка стои общата идея.

Архетипът е трансцендентен, защото е по-голям от нас. Иманентен е, защото е елемент от това, което сме ние - но само един елемент, тъй като можем да въплъщаваме няколко архетипа наведнъж. Можем да сме едновременно Артист и Баща, Мошеник и Любовник, Майка и Дете. Архетиповете могат да се бият в нас, както вечното дете се бори срещу отговорностите на родителството или Любовникът, който желае връзка, се бие с Отшелника, който иска да бъде сам. В тези очевидни противоречия е важно да намерим начин да почетем всяка архетипова енергия, която вика за признание. Отхвърлянето им само ги отпраща в сферата на сянката, където енергизираме отрицателната страна на архетипа. Тогава Добрата майка става Лоша майка, гневна и злобна към децата си, ако не получава свободата, от която се нуждае. Любовникът става дистанциран и мрачен, ако не получава време за самота, от което се нуждае.

Архетиповите енергии се намират в сърцевината на всяка митология и религия. Пропит с мощна енергия, която резонира дълбоко в нашата психика, приемането на архетипа е духовен опит и ни отваря към духовните състояния, свързани с горните чакри. Христос, Буда и Пан, Афродита, Исида и Дева Мария - всички те са архетипови принципи, които резонират не само със силите на природата около нас, но и с дълбоки елементи от собствената ни психика. В този резонанс архетипът носи голяма сила. Отвъд времето архетиповете са вложени в колективната психична енергия и оказват силно влияние върху културата.

Най-добрият начин да разберем архетиповете и да развием своята архетипова идентичност е чрез осъзнаването и интеграцията на символите.