Травми на Втора чакра

Р. едва прохождала, когато родителите й получили развод. Това било бурно и болезнено време в семейството. Още в детското си високо столче (така ми каза майка й) тя била свидетелка на насилие между родителите си. Макар че не била удряна, Р. била свидетелка на постоянната ярост на баща й спрямо майка й, докато най-сетне майката взела Р. и другите си деца и напуснала мъжа си. В този период Р. станала пакостливо дете, изливащо яростта си, породена от липсата на бащата. Потопена в поле на насилие, Р. се научила да се гневи като първичен начин на отнасяне към другите. Десет години по-късно, този модел продължавал да съществува. Сега той въздейства на социалните отношения на Р., на училищната й работа и на здравето на майка й.

Понякога малките деца приличат на малки реактивни машини. Постъпва енергия; излиза енергия. Тъй като децата не притежават зрелостта да укротяват емоциите си, чувствата, които текат в семейството, протичат през тях с много малка промяна. Децата не решават да бъдат ядосани или уплашени, обичащи или спокойни. Те просто отразяват емоционалния климат, в който са безпомощно потопени.

Емоциите, които преминават през детето, въздействат на неговото физиологическо състояние, на чувството му за света и на растящото му чувство за Аз. Ако семейството е наситено с гняв, то може да свикне с високото състояние на адреналин, което поражда гневът, и да се научи на това, че този гняв е нормалният начин да се изразиш. Може да свърже чувството за собствена сила с гнева. Ако мама и татко се страхуват, този страх се съобщава на детето без думи и става част от емоционалния репертоар на детето. Ако средата е любяща, неговото развиващо се чувство за Аз се центрира около очакването, получаването и изразяването на тази любов със съпровождащите я чувства.

Емоциите, които изразяват децата като реакция на ситуации, често пъти се посрещат с наказание, отхвърляне или срам. Р. била наказвана заради своите внезапни избухвания. Д. станал емоционално дистанциран и бил подиграван заради стеснителността си. С. била темпераментна по природа, но била засрамвана и принуждавана да бъде спокойна. Тогава изразяването на чувствата се превръща в порив, на който не трябва да се доверяваш.

Неспособни да се доверим на чувствата си, вместо това ние се сдържаме или се разграничаваме от тях. Тъй като емоциите са инстинктивен отговор на опит, ние загубваме една жизнена връзка с опита и с живота. За създаване на дистанция от опита могат да се използват алкохол или дроги. Поведението може да стане натрапчиво, лишено от чувства. Малтретиращият родител е неспособен да почувства болката на детето. Тъй като чувствата ни са така потопени в усещането, тяхното забраняване изисква от нас да притъпим усещанията на своето тяло и оттук да притъпим и своята живост.

Емоциите са първият език на детето, който то говори чрез инстинктивните реакции на тялото. Детето научава своя емоционален език чрез ефективно отразяване и положителен отговор на неговото сурово емоционално състояние. Ако родителят отговаря на емоционалното изразяване на детето, тогава детето се научава на това, че неговият вроден реактивен език е ефективен, и му обръща повече внимание. Ако се научи да разбира емоциите си, то става емоционално грамотно, което означава, че може да чете и общува със своите емоции и с тези на другите. Тогава емоциите могат да се развият в значение (тоест да узреят чрез чакрите).

Емпатията способства за емоционалната грамотност. Ефективното отразяване позволява на детето да придаде съзнание на своите инстинктивни чувства. То научава, че едно определено вътрешно състояние се нарича гняв, докато други чувства могат да бъдат наречени тъга или страх. По този модел се научава да изразява чувствата си по по-зрял начин. Когато Джони изглежда тъжен, майка му казва: „О, ти изглеждаш тъжен днес. Каква е причината?" Това го учи да назовава своите чувства, да ги разчита и по-късно да общува с тях чрез езика вместо чрез отреагиране.

Когато ни се казва да не чувстваме по определен начин, това отрича правото на втората ни чакра - правото да чувстваме. „О, ти не трябва да изпитваш такива чувства към чичо си." „Избърши това петно от лицето си!" „Нямаш право да се сърдиш!" Ако вярваме на тези заповеди, ние учредяваме господство на ума над чувствата си. Чувстваме се виновни заради чувствата си и ги потискаме дори до точката, в която са вече неузнаваеми.

За личността, която е емоционално неграмотна, гледането на някой, намиращ се в емоционално състояние, е пълна мистерия, сякаш въпросната личност говори на чужд език. Емоционалният човек бива критикуван за това, че не разбира или постъпва глупашки, докато емоционалният неграмотник смята своите чувства за също такава мистерия. Когато функцията на чувстването е недостатъчно развита, тя се проявява във формата на своята сянка като лошо настроение. Настроенията не са съзнателно свързани с чувствата, но при все това носят емоционални тонове, които обикновено са напълно очевидни за всеки друг. Когато бъде попитана кое не е наред, личността в лошо настроение обикновено отговаря с едно сърдито „Нищо!", което действително е предназначено да бъде вярно твърдение. Нейната неграмотност й пречи да бъде способна да разчете своите емоции и да научи техния важен смисъл.

В едно семейство, където чувствата просто не се изразяват, не съществува възможност да се научи емоционалният език. Без емоционална грамотност се загубва цялото измерение на човешкия опит и връзка. Лишени от способността да разчитаме своите нужди и чувства, ние сме неспособни да ги посрещнем и оставаме в техния капан, докато накрая посланието бъде разтълкувано.