Травми на Втора чакра

В един свят, който и търси, и отрича удоволствието, където сексуалността е объркана, неправилно разпределена и неправилно третирана и където механизацията отрича сетивните опитности на тялото, раните на втората чакра са много и дълбоки. Всичко, което блокира развитието на втората чакра, прекъсва две важни връзки: вътрешната връзка между ум и тяло и външната връзка, която съединява вътрешния и външния свят, Аза и другите, душата и околната среда. Лишени от тези връзки, ние ставаме, както твърди Александър Лоуен, „разцепени на дух без тяло и тяло без дух".

Лишени от тактилна стимулация и хранене, ние буквално загубваме контакт, ставаме фрагментарни, изолирани, откъснати, несвързани и в крайна сметка неправилно информирани. Ако сетивните ни канали се затворят, ние блокираме масата от входяща информация и се затваряме в собствения си свят. Изгубили контакт със собствените си чувства, по необходимост изгубваме контакт и с чувствата на другите и се лишаваме от основата за емпатия и състрадание, които е необходимо да достигнат до четвъртата чакра.

Ако изразяването чрез движение е отречено, нашите тела стават ригидни, но това блокиране изисква голямо количество енергия. Едно дете, което контролира всички свои действия от страх да не бъде отхвърлено или критикувано, развива здрава броня, съчетана с една ригидност, която се отразява във физическа недодяланост и личен дискомфорт. Често е налице и подобна липса на гъвкавост и отвореност за нови идеи, алтернативни начини на живот, приключения или възможности. Тогава онова, което е отхвърлено, става проектирано - ригидността може да бъде буйно осъждаща, подхранвана от страстта, която е забранена в царството на чувствата.