Травми на Втора чакра

Д. е израснал в охолно семейство от средната класа. Майка му била изцяло отдадена на семейството и нямала никакъв личен живот извън семейството. Правела всичко, което се очаквало от нея като майка - готвела и чистела, карала децата си на мачове по бейзбол, изваждала дрехите им сутрин и била член на родителско-учителското дружество. Но рядко докосвала децата си. Не ги прегръщала, не им четяла приказки в скута си и не проявявала физическа обич към тях. Фактически никой в семейството не проявявал обич. В резултат Д. носел душевна рана, която го затруднявала да се свърже със себе си или да разбере какво иска действително в живота. Бил е самотник, влагащ енергията си в кариерата и избягващ близостта на връзките.

Когато телесната идентичност не е утвърдена чрез допир, тя често се замества със замръзнал образ - разцепление между шестата и втората чакра. Когато образът вземе връх над самото чувство (както става в нарцистичната личност), личността може да постигне външен успех, но ще продължава да бъде несигурна в това коя е в действителност. Тъй като животът се развива, това разцепление става все по-изразено, докато повредата продължава да съществува.

Нарцистичната рана е душевна рана. По-дълбокото, по-ранимо, чувстващо Аз е отречено, докато по-плиткото външно Аз е хвалено и уважавано.

Децата се нуждаят от определено количество сетивно подаване, за да развият важната връзка между ум и тяло. Подходящата сетивна стимулация увеличава интелигентността, координацията и живостта. Ако са налице разнообразни играчки, с които да играе, цветове, които да гледа, звуци, които да чува, и текстури, които да пипа, умът на детето има повече подаване, което стимулира неговия процес. Дениъл Гоулман в книгата си Емоционална интелигентност описва как плъхове с по-интересни клетки (с повече стълби и механизми за задвижване чрез ходене) не само се ориентират по-добре в лабиринти, но и развиват повече мозък, отколкото плъхове с обикновени клетки. Когато в играта влезе сетивното осъзнаване, се развива важно неутрално кръгово движение.

Джийн Лийдлоф, автор на Идеята за континуум, отбелязва дълбоките различия в развитието на деца, които са били държани и заобиколени от грижи, и такива, които не са били. Тъй като вроденото инстинктивно очакване на детето е да бъде държано, възниква едно чувство на справедливост, което успокоява нервната система, когато детето е докосвано. Лишено от този опит, у него се поражда непреодолимото чувство на копнеж да бъде държано и сетивното внимание се разпростира отвъд него и търси липсващия му опит. След толкова много разочарование то се притъпява. Лийдлоф казва, че разликата между очакванията на детето и неговата действителна реалност е съотносима с неговото чувство на благополучие (well-being). Колкото по-голяма е разликата, толкова повече детето изпитва съмнение, подозрение, страх, че ще бъде наранено, и примирение - все чувства, които подриват емоционалното благополучие.

Прекалено многото или прекалено малкото стимулация създава сериозни конфликти във вътрешното организиране на външния свят, формирането на връзки и развитието на грация и движение. Децата, лишени от допир, се справят парадоксално чрез дистанцирането си от другите, чрез отричане на своята потребност от близост. Когато ги прегръщат, те често се чувстват схванати и вдървени, неспособни напълно да приемат прегръдката.

Липсата на допир може да способства за различни видове автоеротична стимулация като например превърнато в навик клатене, натрапчива мастурбация и разстройства в яденето. Всички те са опити да се запълни пукнатината на втората чакра с някакъв вид движение и приятно усещане. В Привикване към съвършенството Мериън Уудман описва прекалената пълнота като загръщане на тялото с мека плът в опита на индивида да замести една липсваща или отхвърляща го майка.

Липсата на допир пречи на развитието на главните канали на сетивно възприятие. Когато е налице твърде малко или твърде много стимулация на сетивата, тогава сетивните канали спират да работят. Неуспехът в научаването на езика на сетивата прилича на неуспеха в научаването на четенето - без него не получаваме жизненоважна информация за оцеляването ни, за благополучието ни и разширяването на съзнанието. Усещанията са градивните блокове на емоционалната интелигентност и ни позволяват да се погаждаме с другите.

Другите сетива постепенно се развиват заедно с тактилния опит. Звукът на майчиния спокоен или гневен глас се свързва с топлината на гушкането, самотата на пренебрегването или страха от това, че ще бъдеш ударен. Визуални знаци като изражения на лицето, светлина и тъмнина или декора на различните стаи се свързват с телесни опитности за сън и будно състояние, ядене и къпане. Тези асоциации свързват вътрешната организираща система, която се развива чрез сетивния опит на детето за света. Ако опитът е болезнен, тогава сетивата спират да работят и светът става категорично по-малък. Детето се оттегля във вътрешния свят на фантазията и въображението.

Ако стимулацията е повече, отколкото може да поеме детето, то се презарежда и излишната енергия ще се опитва да намери начин за разтоварване. Тъй като това е период, в който емоциите са първостепенният език, това разтоварване се извършва чрез емоционално изразяване като например плач или гняв. Този навик може да се установи здраво и да съществува през целия живот.

Между първите девет и осемнадесет месеца бебето се учи да свързва усещанията, действията и реакциите в едно организирано чувство за Аз. Свързването на различни усещания в единна форма на опит бележи първичната връзка между ум и тяло. Ако усещанията не произтичат логично от опита, тогава детето се научава да не се доверява на своите усещания. Ако чувството на глад не се задоволява с нахраненост, ако успокояващият глас на майката не е свързан с гушкане, ако детето е засрамено или отхвърлено заради неговите естествени нужди, тогава усещанията изглежда са претърпели неуспех в това да дадат вярна информация на индивида. Когато нямаме доверие на своите усещания, ние ги изключваме. Поради това малтретираното дете дори в зряла възраст може да не бъде способно да каже дали е гладно или сито, уморено или в опасност, прекомерно стимулирано или настинало. Усещанията са изгубили своята надеждност като събирачи на информация.

Според Юнг недостатъчно развитата сетивна функция води до често погрешно преценяване на ситуациите, като вместо това се разчита на прекомерна интуиция, която често пъти може да бъде много откъсната от действителността. И отново онова, което става недостатъчно във втората чакра, често се разкрива като прекомерност в шестата чакра.

Докато недостатъчната стимулация не успява да събуди любопитството на развиващия се ум и оставя детето несвързано и само, прекомерната стимулация може да претовари нервната система и да породи тревога. Ако сме в хармония със своето дете, можем, надяваме се, да постигнем баланс.