Травми на Втора чакра
- Травми на Втора чакра
- Тактилно и сетивно лишение
- Емоционална среда
- Впримчване
- Сексуално малтретиране
- Изнасилване
- Аборт
- Последствия от травмите на Втора чакра
Впримчване
Развитието на втората чакра започва с една объркана идентичност между майка и дете и свършва с появата на автономност. Детето първо научава своите емоции като разширение на емоциите на семейството, но по-късно се научава да има свои собствени. Когато на детето не се позволява да се проявява и да изразява себе си като уникален индивид, то е впримчено. Когато възникват емоции, които не са приятни на майката, като например гняв, зависимост или страх, и те биват посрещани с наказание, отхвърляне или срам, тогава детето се научава на това, че може да има само чувства, които съответстват на желанията или емоционалните състояния на своя родител. На детето не е позволено да развие отделна идентичност, базираща се на неговия собствен сетивно-емоционален опит. Животът му се определя в понятията на семейните потребности, но семейството не подкрепя потребностите на детето. Затова впримченото дете ще се чувства виновно, когато преследва собствените си потребности и интереси.
На впримченото дете е дадено невярно чувство за Аз. То приема подсказванията извън себе си, дефинира емоционалното си състояние чрез реакциите на другите и формира една външна персона, която може да бъде в дълбоко разминаване с неговите вътрешни нужди. Тя е основата на нарцистичната личност, описана така добре от Алис Милър в Драмата на надареното дете. Резултатът е един живот, живян без индивидуация или автентичност.
Впримченото дете ще осъзнава дълбоко чувствата на всеки друг. „Ясночувството" (способността да усеща емоциите на другите) идва от една чакра, която е прекалено насочена към другите и не е достатъчно заземена в телесния опит на въпросния човек. „Ясночувстващият" отива на парти и се чувства отговорен за жената в ъгъла, която е пренебрегната, или може да почувства ревността на съседа си, чиято жена флиртува, но изобщо не съзнава своите собствени нужди. Известно количество „ясночувство" ни прави чувствителни към другите, но когато е прекалено много, то ни отделя от нашата основа и ни оставя да бъдем ръководени от безредната смес на емоциите на другите, които не можем да контролираме.
Отзиви