Вина и негодувание

За да докажем, че сме добри, ние се самонаказваме с вина. Това ни позволява да поддържаме представата си, че сме носители на всички прекрасни неща. Когато се чувстваме виновни, си казваме: „Този път го направих, но никога повече няма да правя така. Разбирате ли колко много ме боли от това? Не искам отново да се чувствам така зле. Ето защо обещавам, кръст правя, заклевам се в живота си, че никога вече няма да правя така."

Вината ни кара да приемаме, че нещо е истина за нас, а всъщност, съдейки по резултатите, то не е. Тя ни позволява да поддържаме неточна представа за себе си, представа, която не отговаря на действителността. Но казваме ли си по този начин, че не сме добри? Съвсем не. Това е само отчасти вярно. Лъжата започва с: „... а добрите хора...". Нима добрите хора вършат винаги единствено и изключително добри неща? Разбира се, не.

Случва ли се на добрите хора понякога да не се грижат за тялото си? Разбира се. Нима те винаги устояват на обещанията, които са си дали? О, не. Нима понякога не им липсва сила на волята? Абсолютно. Те винаги ли ядат неща, които са подходящи за тях? Ха! Винаги ли ги е грижа за вида им? Едва ли. Те винаги ли изпълняват последователно плановете си и винаги ли постигат целите си? Глупости. Непрекъснато ли служат за пример на околните? Разбира се, че не. Винаги ли се грижат за близките си? Опасяваме се, че не.

Истината е, че добрите хора наистина вършат добри неща, но невинаги. Също така е вярно, че вие сте един добър човек. Вие вършите множество добри неща, но понякога пропускате. Променя ли това факта, че сте добър човек? Съвсем не. Просто се потвърждава фактът, че сте човешко същество.

Вината не само защитава представата, която имаме за себе си като грешно, вечно виновно същество, но тя ни кара да вършим същото нещо отново, за да се чувстваме виновни. Когато сме платили цената за нашето „престъпление", ние сме свободни да го извършим пак, щом сме готови да плащаме. Каква е цената? По-голяма вина. „Как ми се иска да изям парчето торта! Но заслужава ли то два часа да се чувствам виновен? Не. Ще си хапна тогава по-малко парче и така ще изпитвам вина само в продължение на един час." Това е едно пазарене, една сделка със себе си, придружена с молби, преди да сме извършили „престъплението".

И така, чрез вината, както се схваща тя в нашето общество, човек се чувства:

а)        противно;

б)       последиците върху ума, емоциите и тялото му са ужасни;

в)        поддържа се неточна представа за това „какви са добрите хора и какво правят";

г)        позволява му се да мисли едно за себе си, а в същото време да върши коренно противоположно нещо;

д)       позволява му да продължи да прави неща, които може да не са в негова полза.

Припомнете си дейности, които смятате за погрешни. Какво добро може да се извлече от вината? Тя е гняв към самите нас. Гневът пък е енергия за промяна. Следователно вината може да ни помогне да се променим. Да променим представата за себе си или действието, което ни кара да се чувстваме виновни.

Обаче съществува и пристъп на угризения, които изпитваме, преди да сме станали участник в неправилно действие. Това е едно по-спокойно усещане, което не вреди. То се приема с лекота от ума, тялото и емоциите. Този пристъп на угризение е наш приятел. Така както предупредителната лампичка в колата ни напомня да дадем газ, угризението ни казва кога сме на път да задействаме значително по-болезнената и увреждаща форма на вината.

Когато се каните да направите нещо или дори когато само го замисляте и почувствате угризение, спрете. Угризението ви казва, че излизате от равновесие, че се каните да предприемете действие, което ще разруши представата, която имате за себе си.

В този момент, вместо да го удряте на молби или сляпо да се втурнете напред, направете едно от двете неща: променете или представата, или действието. Например осъвременете представата за себе си, като я доближите до настоящата действителност, или не предприемайте действие, което би могло да я разруши. Ако направите едното от двете, няма да чувствате болезнената, трайна вина, дошла като наказателна мярка.

Да вземем примера с шоколадовата торта. Имате много възможности за променяне на представата. Бихте могли да промените схващанията си, за да не ви се струват престъпни изолираните нападения върху торти, или решете, че теглото ви е добро такова, каквото е, и отложете диетата, или си обещайте да се разходите продължително след вечеря, или внесете някоя друга промяна в представата, която гласи: „Шоколадовите торти са забранени." Да промените действието, е нещо още по-просто: не яжте шоколадовата торта. (Ще повторим: просто е, но съвсем не е лесно.)

Ако направите едно от тези две неща — промените представата или действието — вие няма да се чувствате виновни за изяждането на шоколадовата торта. Ако нищо не промените, връщането ви към стария омагьосан кръг от престъпление и наказание е неминуемо.

Разкъсването на кръга на вината освен очевидната полза за тялото, емоциите и ума има още три предимства:

1. Дава ни една по-реалистична картина за нас самите и за човечеството като цяло. Едно от ценните качества на излезлите напоследък достоверни биографии е във възможността да се уверим, че добрите хора, великите хора, които са извършили похвални и изключителни дела, също са човешки същества. Ние всички имаме разнообразни капризи, чудатости, слабости, предпочитания, страсти и изкушения. Понякога те ни помагат. Друг път ни пречат. И какво от това? При всички е така. Няма защо да се безпокоим.

2. Позволява ни да си поставяме по-разумни цели. И така от време на време си похапваме по парче шоколадова торта, вследствие на което не отслабваме с 1,5 кг. на седмица, а да речем с около 0,5 кг. За една година това прави близо 30 кг. Така по-леко ще преживеем онова, което някога наричахме „провал" и вече може да го назовем „отклонение".

3. Получаваме възможност да вършим нещата, които са действително важни.

След като не се самозалъгваме и не вдигаме шум около „дневния ред на действията ни", превръщайки ги в мечти, които отлитат яко дим, ние можем да се съсредоточим по-ясно и с по-голяма решимост върху наистина важните предстоящи задачи. Ако умът ни не е обременен с двадесет-тридесет неща, които „би трябвало" да свършим, ще е по-лесно да направим онези две- три неща, които наистина не търпят отлагане.

Освобождаването от вината е един постепенен процес. За повечето хора изпитването й е автоматична реакция. Когато тя отслабне, а то неминуемо ще стане — не се чувствайте виновни, че изпитвате вина. А ако наистина се чувствате виновни, че изпитвате вина, не изпитвайте вина, защото се чувствате виновни. И ако се чувствате виновни заради това, че се чувствате виновни за...

Някои хора си създават нова, възродена представа за себе си, която гласи: „Аз съм добър човек и повече не изпитвам вина." Моля ви, променете я, преди дори да сте я създали. Може би най-точно би било да се каже: „Аз съм добър човек и чувствата ми са такива, каквито са", защото в крайна сметка това е истината. Понякога чувството е вина, друг път — величие.

Ако се намирате в един омагьосан кръг от вини, изход има. Но нека първо да поговорим за негодуванието.