Вина и негодувание

Негодуванието е жалка игра, която играем със себе си и с другите. То е цената, която плащаме за това, че не сме проявили честно, състрадателно, реалистично, опрощаващо отношение към живота на другите. Това е мнима игра с неприятни последствия.

Негодуванието е гняв, отправен към другите. Ние се ядосваме за нещо, което те би трябвало или не би трябвало да свършат. С времето този гняв се натрупва. Наказанието расте с всяка следваща грешка. („Те не трябваше да правят това.")

Появява се и страхът. Ние започваме да се опасяваме от ситуации, в които хората не биха удовлетворили нашите очаквания. Страхуваме се от това, което ние бихме могли да им сторим, ако те не се коригират съобразно нашите изисквания. Плашим се от собствения си гняв. Избягваме нови хора, ситуации, действия. Навлизаме в утъпкан коловоз, а после се чувстваме обидени, защото не правим нищо повече за себе си. Някои хора се демобилизират от негодувание, страхувайки се да правят каквото и да било, да не би случайно да излеят гнева си върху другите.

Този поток от отрицателна енергия — от нас към другите — може да има опасни последици. Той отравя отношения, пречи на растежа, задушава развитието. От него боли. Той може да създаде чувство не само за малоценност, но и на омраза. Води до силен стрес върху ума, емоциите и тялото. Дори може да ни убие.

Може би най-трагичното е, че негодуванието е напълно и абсолютно ненужно.

Звучи ли ви познато? Не, не ви атакуваме с „deja vu" (вече видяно). Това, което току-що казахме за негодуванието, е същото, което вече казахме за вината на предните няколко страници.

Негодуванието и вината участват в един и същи процес. Разликата е, че изпитваме вина, когато не живеем съгласно представите ни за това, как би трябвало да живеем, докато негодуваме, когато другите не живеят съгласно нашите представи за това, как би трябвало да живеят.

Представите са наши. Гневът е наш. Ние сме съдии, съдебни заседатели и изпълнители на присъдата. При вината присъдата е срещу нас. При негодуванието тя е насочена срещу другите. (Всичко, което се каним да кажем за негодуванието спрямо хора, е валидно и за коли, стереосистеми, време, природа, храна, телевизионни реклами. За по-голяма яснота ще говорим за негодуванието, насочено срещу хора. Моля, прибавяйте „и неща" в ключови моменти.)

Когато негодуваме срещу хора, ние защитаваме представата си за това, как те би трябвало да се държат. Съдейки по резултатите, може да се каже, че представата ни е фалшива. Но ние я защитаваме, защото в крайна сметка ни е по-лесно да запазим нашата представа и да се гневим на другите, че не вървят по гайдата ни, отколкото да се променим.

Много сме вложили в представата си как другите трябва да се държат. Наследили сме основния план от родителите и учителите си, а по-късно сме прекарали години в усъвършенстването му. Сега, когато всички променливи величини са на местата си, защо ние да променяме представата си заради някои несъобразителни хора, които на всичкото отгоре са твърде лениви, за да отговорят на нашите очаквания?

Проблемът, разбира се, е в гнева. Почти неизменно гневът наврежда повече на нас, отколкото на хората, към които го изпитваме. Бяхме цитирали ледната мисъл: „Любовта, с която те дарявам, е от втора ръка, защото аз пръв я изпитвам." Същото важи и за омразата. От гледна точка на сърдечно-съдовата система най-опасната и увреждащата емоция, която човек може да изпита, е гневът. Тя е и една от най-неприятните.

Какво е разрешението ли? Повтаряме вълшебните думи — променете или представата, или действието. В случая ще ги намалим на — променете представата.

Когато ни е яд на себе си, ние имаме избор. В края на краищата наше е правото да променим собствените си действия. Но да променяме действията на другите, едва ли е редно. Следователно остава ни едно разрешение — да променим представата си.

Имате право да променяте решенията на други хора само в два случая — като родител или като началник. Вероятно това е колкото право, толкова и задължение. Ще разберете, че ако промените вашата представа, преди да се опитате да променяте чуждото поведение, вие ще получите по-добри резултати и ще се чувствате по-добре.

При негодуванието винаги сменяйте представата си и само ако сте родител или началник, вие наистина имате право да променяте чуждите действия.

(Някои хора прибавят още едно изключение: „Ако съм в близки отношения с даден човек, трябва да опитам да променя поведението му." Не. Изрично не. Тази е причината за много злощастни връзки. Приемайте хората, които са ви близки. Не ги променяйте).

За да снижим градуса на негодуванието, ние прибавяме към всички представи, които имаме за другите: „...но понякога не са". „Приятелите са винаги честни, но понякога не са"; „Лекарите са винаги добросъвестни, но понякога не са."; „Келнерите са винаги вежливи, но понякога не са.а Когато възнегодувате, вие ще си дадете сметка, че сте попаднали на човек от „...но понякога не са .

Защо мислите, че Исус е казал на последователите си: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят"? (Мат. 5:44) Предполагате ли, че той е имал предвид лошите хора да се ползват от любовта, благословиите, добротата и молитвите на учениците му? Може и така да е, но може и да не е.

Ние мислим, че той ги е съветвал да обичат враговете си, защото тъй е било по-добре за тях самите. Каквото и да им се случи, те винаги ще проявяват любов, ще даваш благословия, ще вършат добро и ще се молят — а това е един много възвисяващ начин на живот.

Това, че хората край вас ще се почувстват по-добре, когато спрете да се възмущавате и гневите, е втората полза. Първата е, че вие ще се почувствате по-добре, когато престанете да негодувате срещу другите.

Но да не забравяме, че в нас има „вътрешен" приятел, който ни казва кога е време да променим представите си. Това е угризението от възможността да възнегодуваме подобно на угризението от поемане на вина. То нежно ще ви дръпне и ще ви напомни: „Време е да промениш представата си за..."

Ако и тогава не промените представата си, вие вероятно ще започнете да негодувате, минавайки през простото ядосване към бурна ярост. Добре. Веднага щом усетите, че става това, задръжте, поемете дълбоко дъх и изпълнете един (или всички) етапи, изброени в следващата страница.

Когато разберете, че негодуванието ви не е резултат от действията на други хора, а от вашите реакции спрямо техните действия, можете да празнувате и да приемате поздравления. Още едно „лошо" нещо, над което сте мислели, че нямате власт, зависи изцяло от вашето влияние. Вие придобивате още по-голяма сила. Сега имате повече контроли господство над живота си. Не защото можете да контролирате действията на другите, а защото се научавате да променяте вашите собствени реакции.

Другата дума за това е свобода.