Балансиране на Четвърта чакра

За да обичаме, „вкъщи" трябва има някой. Когато се отворим за по-универсалните елементи на любовта, е лесно да забравим да уважаваме индивидуалността на другия. Любовта от душа, както точно се е изразил Томас Мур, не е нито абстрактна, нито празна, а уважава особеното, уникалното, индивидуализираното Аз.

Уважавайки своята собствена индивидуалност, ние уважаваме фините отношения вътре в нас. Уважаваме индивидуалността на всяка съставна част: частта, която се стреми към успех, частта, която се страхува от него, частта, която жадува за ангажимент, частта, която иска свобода, вътрешното дете, бунтуващия се тинейджър, угодника, хранещия родител и всички други азове, които наблюдаваме да минават през живота ни. Те може да искат различни неща в различни периоди или дори различни неща в едно и също време.

Да се научим да координираме тези вътрешни отношения е вътрешната работа на любовта към себе си. Нашите чувства влизат в отношение със системите ни на вярвания; ранимото ни дете формира съюз с нашия отговорен възрастен; по-скоро вътрешната ни критика, отколкото позволяването на всяка мисъл, се отнася реалистично към нашата самозащита. Частите са много и комбинациите са безкрайни. Само чрез този процес на отнасяне формираме чувство за цялото.

Не е достатъчно просто да признаем „парчетата" от нас - трябва да ги поправим с онова чувство на свързаност, което наричаме любов. Признавайки всяка част като съществен елемент от цялото, ние събираме своите коренно различни азове у дома, в интегриращата камера на сърцето. Естествената наклонност на сърцето е да създава спойка. Точно както камерите на сърцето, наблюдавани под микроскоп, винаги ще бият в унисон, по същия начин и нашите различни подличности ще образуват хармонично единство, когато бъдат доведени до любящата осъзнатост на втората чакра например говорихме за тези части, определяйки ги като отхвърлени азове или сянката.

Насочвайки се към себе си, ние обединяваме все повече и повече части от себе си. Чувството ни за цялото става по-голямо и по-силно. Подобно на една екосистема, чиято стабилност и великолепие се увеличават с разнообразието, целостта на една личност добива толкова повече красота и стабилност, колкото повече части бъдат обединени. Ставаме по-комплексни, по-зрели и годни за все по-големи и по-големи способности. Това полага основата за креативността в седмата чакра. Насоченото съзнание позволява това обединение и то е задачата, с която обикновено се заема психотерапията.

Тъй като ставаме по-интегрирани, ние ставаме и по-отнасящи се. Способността ни да разбираме и работим с външните отношения се повишава от усъвършенстването на вътрешното ни отношение. Вместо да се отнасяме, изхождайки от една отделна част от себе си, което ни прави негъвкави, ние имаме по-широка основа, от която да се отнасяме. Просто има повече качества, към които другите може да бъдат привлечени, и по-голямо количество от нас, което да ги посрещне. Ако сме приели своето вътрешно дете, можем по-добре да приемем този аспект в другия.

Себеприемането подготвя сцената за нашата социална идентичност. То ни позволява да разберем комплексната социална взаимозависимост и чувството на колективна идентичност, което трябва да развием всички през този период в историята. Притежаването на способност за възприемане, разбиране и формиране на отношения е изключително важно за този процес. Тогава можем да видим своята роля в комплексната тъкан от отношения около нас и можем да внесем равновесие в по-големите компоненти на нашата култура.

Вътрешното семейство

Направете списък на различните части от себе си, които разпознавате. Бихте могли да включите в него вътрешното дете, критика, любовника, клоуна, родителя, реализатора, спокойния и т. н. - възможностите са безкрайни. После към всяко име от списъка напишете по няколко думи, описващи как възприемате тази част от себе си. Вътрешното дете би могло да бъде описано като игриво или наранено, нуждаещо се или гневно, хитро или недодялано. Реализаторът би могъл да бъде предприемчив, безмилостен, изчерпан или ентусиазиран.

След описанието напишете какво мислите, че иска всяка част. Клоунът би могъл да иска да бъде харесван, вътрешното дете би могло да иска да се забавлява, критикът - да е сигурен, че ние винаги сме перфектни. Колко често тези части постигат успех в това, което искат? Колко реалистични са желанията им? Какво може да се направи, за да постигнат цялостност?

Ако искате да се задълбочите в подробности, можете да започнете да гледате кой към кого се отнася. Отнася ли се здраво работещият възрастен към вътрешното дете? Забранява ли критикът проявите на артиста? Развлича ли клоунът тъжното вътрешно дете? Опитва ли се героят да спаси всеки? Ако видите части, които ясно се нуждаят от усъвършенстване на отношението си, напишете диалог между тях, сякаш пишете пиеса. Вижте как се развива динамиката. Нека диалогът продължи, докато се появи някакъв вид решение.