Отговорност

За да ви помогнем да откриете по-значителни места и моменти на отговорност в историята, ето няколко ключа:

1. Проследете отново развитието на нещата във времето. Обикновено ние разказваме дадена история, в която сме станали жертва, от момента, в който твърдим, че сме невинни: „Просто си стоях там и си гледах работата, когато..." Ако се върнем назад във времето, често откриваме, че невинността изчезва: „Бях напълно готова да тръгвам, когато се обади Пол и каза, че е зает." Ако обаче се върнем назад във времето, можем да открием, че предишната седмица в последната минута сме анулирали среща с Пол или че Пол е известен като човек, на когото не може да се разчита, или че Пол е споменал, че нещо друго може да възникне — нали разбирате идеята ни. Когато се връщаме назад, ние обикновено откриваме, че сме разполагали с дадена информация или преживяване, които намаляват убедителността на нашата невинност.

2. Какво по-точно се правехте, че не знаете? У всички нас съществува някакъв вътрешен глас, който ни напътства. Някои хора са в по-добра връзка с него, отколкото други. Това не е непременно най-силният глас „отвътре", но той е последователен и обикновено не греши. Често, когато се случи нещо лошо, хората спонтанно казват: „Знаех си аз!" — изявление, което предполага отговорност, но което може веднага да се превърне в обвинение и да ни даде възможност да се правим на жертва. Какво ни е казал вътрешният ни глас във връзка с тази ситуация? Може да е било „Не тръгвай" или „Внимавай", но ние тръгнахме и не внимавахме и ето — получи се разказче за човека жертва. Това не означава, че човек трябва да следва всеки вътрешен глас. Ако обаче той ви нашепва нещо, струва си да проверите. Освен това, като се научите да се вслушвате в този глас, вие ще можете да го разграничавате от гласа на страстта, от гласа на недоволството, от гласа на страха и т.н. По-нататък ще говорим по-подробно за това, как да викаме този полезен вътрешен глас.

3. Какво мислехте за тази ситуация? Допринесохте ли с безпокойство, съмнение, с нежелание или чрез някоя друга негативна мисъл за случилото се? Нека да си припомним примера с Пол, анулирал срещата в последната минута. Може би и през вашата глава са минали мисли от рода на: „Не съм сигурна, че искам да отида там" или „Не знам дали ми се прекарва известно време с Пол", или „Не ми се отива там", или „Искаше ми се да гледам телевизия тази вечер." Понякога ние си мечтаем за нещо, желанието ни се удовлетворява, а след това се оплакваме, че се е сбъднало. Същото важи и когато желаем нещо така силно, че на повърхността изплува чувството ни за малоценност. „Аз наистина искам да изляза с Пол, но може би не съм добра компания за него" или „Все не ми се случва да излизам с хора, с които наистина желая да съм, като Пол", или „Ако бях на мястото на Пол, не бих излязла с човек като мен." Запомнете: това, от което се страхуваме, може да ни дойде до главата.

Колкото повече се вглеждате и анализирате случките в живота си — било то добри или лоши — от гледна точка на вашата отговорност, толкова повече вие ще откривате силата, която сте придали на илюзията, че нещата са ставали случайно.

Не забравяйте трите вълшебни думички: причиняване, допускане и съдействие — или отговорността ПДС. Продължавайте да анализирате по-важни събития в живота си, задавайки си въпроса: „Какво причиних, допуснах и съдействах за развитието на тази ситуация?"

Когато разглеждате нещата в тяхната последователност, върнете се към настоящия момент и се запитайте: "А как предизвиквам, допускам и съдействам за развитието на нещата в сегашната ситуация?" и „Как мога да причиня, допусна и окажа съдействие за ситуации, които наистина искам да се случат?"

Ако имате проблеми, обмислете ги така, както се мисли при реденето на пъзел: „Ами ако тук е налице липсата на отговорност от моя страна?" Също така проявявайте желание да знаете. Желанието за знания създава възможности.

При проявяването на отговорност аспектите са три:

1. Разбиране на необходимостта от действие. Ние просто признаваме, че е трябвало да направим нещо във връзка с дадена ситуация. Ние действаме, след като разберем. Може би не сме разбрали всичко, което сме направили съзнателно или несъзнателно, но сега ние искаме да огледаме нещата, и когато ги разберем, ние признаваме, че сме изиграли някаква роля. Това не е обвинение, бреме, критика, порицаване, изобличаване, цензура, осъждане, неодобрение или обвинение.(След малко ще стигнем и до обвинението.) То е просто едно изявление: „Това ми се случи, сигурно имам нещо общо със случилото се. Чудя се къде ли е моето участие?", а после изследвайте въпроса и намерете отговора за себе си.

2. Способност за реагиране. Как най-сполучливо бихте реагирали на дадена ситуация? Какви правилни отговори можете да откриете и дадете сега? Разберете, че при всяка ситуация има варианти за отговор, които или ще ви въздигнат на по-високо ниво, или ще ви повлекат надолу. Защо да не предпочетем по-извисяващите? Понякога реакцията е физическа, понякога тя е промяна на отношение, а понякога и двете. Вие винаги имате възможност да отговорите по начин, който ви възвисява. Способността да се дават отговори не е вина. Хората често питат: „Кой е отговорен?" с такъв тон, който ясно показва, че се има предвид „Кой е виновният за това?"; „Кого можем да накажем?". Не в този смисъл използваме думата „отговорност". Отговорността просто се състои в анализа на възможните варианти на отговор и в желанието да изберем най-добрия.

3. Коригиращо действие. Ако научим нещо, но то не води до промяна на поведението ни, значи всъщност не сме го научили. То си остава абстрактно понятие. Възможно е да бъде добро понятие, сполучливо измислено и блестящо описано — но все пак си остава понятие. Когато говорим за истинско познание, налице е и коригиращо действие. Ако кажем: „Да, ние разбираме, че чуковете служат за окачването на картини, а не за разбиването на рамки", но и все пак продължим да чупим рамки, означава, че нищо не сме научили. Ние просто механично сме запомнили. За да сте наистина отговорни хора, трябва да желаете да предприемате коригиращи действия. Не правим планове с Пол или ако все пак направим, планираме резервни варианти. Всеки от тях би представлявал коригиращо действие. Да запланувам нещо с Пол и да очаквам той да се появи там — как да определим това? Ще ви дадем варианти на избор:

а)        неразумно;

б)       тъпо;

в)        показва, че не сме научили нищо;

г)        доказателство, че сме безотговорни пред себе си за отношенията ни с Пол;

д)       от всичко по малко от изброеното дотук.

Ако изберете „д", вие сте разбрали идеята ни. Коригиращите действия включват способността да прощаваш и на другите, и на себе си. Те също съдържат, ако е възможно, и правенето на поправката. Ако сме на гости и разсипем мляко на пода, можем да си признаем, че ние го направихме, можем да поемем отговорност за това — но ако е истинска отговорност, трябва да следва и коригиращо действие: избърсване на млякото от пода.

Докато анализирате все повече и повече важни и „невъзможни" („Едва ли бих могъл да имам нещо общо с това") страни от живота си през погледа на отговорността, може би вие ще започнете да придобивате чувство за сила.

Ние използваме тази огромна сила да създаваме — съзнателно и несъзнателно; добро или зло. Когато разглеждаме собствената си роля за събитията в живота ни до днес и видим, че тя е доста голяма за всичко, което се е случило, независимо какво сме си мислили преди, ние можем да започнем да внасяме все повече и повече съзидание в съзнателното разбиране. И оттам ние можем да се насочим към по-положителни пътища.