Петър Дънов

Петър Дънов, наричан Учителя е роден на 11 юли 1864г. в село Хадърча, близо до Варна. Баща му Константин Дъновски е свещеник, а той е третото дете в семейството. Петър Дънов започва образованието в основното училище в родното му село, но по време на освободителната война училището е закрито.

Дънов продължава образованието си в мъжката гимназия във Варна, а през 1886г. завършва и Американското научно-богословско училище в Свищов. Две години след това Учителя заминава за Америка. Само след още 2 години през 1890г. завършва семинар по теология в Медисън, Ню Джърси. Следват още две години като редовен студент в Бостънския университет от където се дипломира на 7 юни 1893г. След дипломирането си завършва и едногодишен курс по медицина. През целия си престой в САЩ Дънов живо се вълнува от Всемирното бяло братство и редовно посещава техните годишни срещи. Според него основите на това братство са поставени от Богомилите в България 10 века по-рано.

През 1895г. Дънов се завръща в България, но прекарва първите си години на родна земя в дълбоко уединение, живеейки при сестра си Мария във Варна. През 1896г. Дънов издава първата си книга „Наука и възпитание”. Година по късно на 7 март 1897г. Божествения дух слиза в тялото на Петър Дънов и той се превръща в Беинса Дуно или Учителя на Бялото братство. Малко след това той издава и брошура с мистичен текст и странното име „Хио Ели Меси Месаил”. Събитията от 1897г. го поставят в центъра на духовното общество, което по късно се развива до универсално бяло братство. Първите ученици на Петър Дънов са Георги миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеньо Киров и Анастасия Желязкова.

През 1898г. той изнася лекцията „Призвание към народа ми”. Тази лекция е апел към хората за по-добро социално и духовно самоутвърждение. На следващата година Дънов записва и „Десетта свидетелства господни” и „Божието обещание”.

Първият събор на Бялото братство се състои на 7 април 1900г. във Варна. На срещата присъстват всички негови ученици. Оттогава се поставя традицията на ежегодните събори на братството, но от следващата година те започват да се провеждат през месец август. През годините местата за срещи са се променяли и са били както следва: 1900 – 1908г Варна; 1909 – 1925г. Велико Търново; 1926 – 1941г. София, а след 1941г в месноста Седемте рилски езера на Рила и на Витоша.

От 1901 до 1912г. Учителя Дънов пътува по всички краища на България и изнася лекции. През 1912г. в Арбанаси, близо до Велико Търново, работейки върху библията той написва произведението „Завета на цветните лъчи на светлината” и го отпечатва още същата година. На първа страница на печатното издание е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий.”

През 1914г. Учителя Дънов оформя основните принципи на своето учение и им дава името „Новите учения на Универсалното Бяло братство.” През март 1914г. провежда молитвено събрание на което провъзгласява началото на новата епоха на Водолея. По-късно същата година стартира и неделните си беседи „Ето Човекът”, част от сериите „Сила и живот”. На 8 февруари 1917г. в София той започва да изнася специални лекции, предназначени само за омъжени жени. Тези негови лекции продължават до 30 юни 1932г.

На 24 февруари 1922г. в София е основана школата на Всемирното Бяло Братство. Там учителят Дънов води своите лекции в продължение на 22 години до декември 1944г. Там той обучава два отделни класа. Единият е общият окултен клас на който води лекции, озаглавени „Трите живота”, а другият е младежки окултен клас на който изнасяните лекции се казват „Двата пътя”.

През 1927г. Учителят Дънов основава селище, наречено Изгрев, което се намира близо до София (днес е част от града), където се събират неговите ученици и последователи. Там той изнася своите лекции и изяснява различните течения на своето слово.

Две години по-късно през 1929г е основана и школата в Рила планина, където се смята, че е била най-древната окултна школа на земята. През 1934г. на бял свят идва и Паневритмията, което е комбинация от музика и движения и е съставено от 28 упражнения. Малко по-късно към нея се добавят още две упражнения, наречени „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”.

През 1936г. на Учителя Дънов е нанесен жесток побой, който води до мозъчен кръвоизлив и частична парализа. Автор на покушението е активист на политическа партия Демократически сговор. Дънов показва невероятна воля и на 12 август за годишния събор на Бялото братство той вече е напълно възстановен.

През 1939г. Учителят Дънов оставя послание към учениците си наречено „Вечният завет на Духа”. По време на Втората световна война и бомбардировките над София, през 1944г. Петър Дънов авакуира своя ашрам Изгрев и се мести в село Мърчаево. Известно време живее в дома на своя ученик Темелко Темелков. През месец декември същата година Петър Дънов изнася последната си лекция пред общия окултен клас, а на 27 декември 1944г. Учителя ни напуска, като тялото му е погребано в ашрама му Изгрев.