Трета чакра (Манипура)
- Трета чакра (Манипура)
- Функция на Трета чакра - Енергия
- Функция на Трета чакра - Автономност
- Функция на Трета чакра - Воля
- Функция на Трета чакра - Самоуважение
- Функция на Трета чакра - Проактивност
- Функция на Трета чакра - Сила
- Демон на Трета чакра - Срам
- Формиране на Трета чакра
Функция на Трета чакра - Автономност
Напредъкът от по-долните към по-горните чакри е напредък от индивидуалност към универсалност. Тръгваме от едно слято състояние, после се отделяме и ставаме независими, за да се издигнем евентуално в един по-голям свят, този път като съзнателни индивиди.
Можем да схващаме сърдечната чакра извършваме количествен скок, достигайки до такова място в Моста на дъгата, където индивидуалното и универсалното се събират в съвършен баланс Но преди да се осъществи това събиране, е необходимо ясно да разберем, че сме отделни, неповторими индивиди. Ако нямаме силно самосъзнание, необятността на универсалното ще ни победи.
Следователно автономността става необходимо постижение на сърдечната чакра се основава по-скоро на бедност, отколкото на сила, на желание за бягство, отколкото за разширение. Балансираната връзка позволява на личностите, участващи в нея, да бъдат отделни същества, да запазят своята индивидуалност, да следват собствения си растеж и да се съберат по избор и воля, в свобода и цялостност. Това право не може да бъде дарено от партньора (или някой друг за този въпрос), ако първо го нямаме вътре в себе си.
Автономността е жизненоважна за личната отговорност. Ако не можем да схванем себе си като отделни същества, не можем да поемаме отговорност за своите действия. Оставаме пасивни и безотговорни, често хленчещи и оплакващи, се от състоянието на своите дела, ръководени от нетрайната прищявка на групата, културата, партньорите или родителите ни.
Липсата на автономност често се характеризира с обвиняване. Ако обвиняваме другите за своите проблеми, ние все още не сме се индивидуализирали. Това често се вижда в двойки, които са прекалено вплетени един с друг. Обвиняването поставя и волята, и отговорността извън нас. Ако сме заземени в своята автономност, тогава ние сме причината за своя живот и сме способни да поемаме съответната отговорност и сила. Само когато поемаме отговорност, можем действително да направим промяна. Ако считаме за виновен някой друг, можем само да чакаме той да се промени. Можем да чакаме вечно.
Отзиви