Законът за мисленето

Всичко, което съществува около нас, са материализирани представи, минали през мисълта факти от действителността, осъществени мисловни образи. Едва след като нещо е помислено, то може да намери проявление. Материята е само друга, различна форма на проявление на енергията. Мислите задвижват енергията и й придават форма. Според закона за запазване на енергията тя не се губи, а само мени формата си на проявление.

Ето защо всяка мисъл представлява творение и трябва да се осъществи. Житейските обстоятелства са само отражение на моето битие. Мога да ги променя само като променя себе си.

Проблемите са задачи, които животът ми поставя. Всеки проблем е задача от живота за мен, тъй като накрая, в решението, винаги се крие едно прозрение.

Най-добрият момент да реша една задача е тогава, когато се изправя пред нея. Следващият момент носи нова задача.

Ако не реша една задача, ако се опитам да заобиколя някой проблем, само принуждавам съдбата да повтори урока, и то във време, което въобще няма да ми е удобно, и под форма, която може би въобще няма да ми хареса.

Ето защо да мисля положително означава само да осъзная, че всичко в света около мен иска да ми служи и да ми помогне, и тогава, когато и тъкмо защото е неприятно и болезнено. Поради това всичко е добро и така нареченото отрицателно/негативно изобщо не съществува, а представлява неприятното добро, чието случване благодарение на мен е станало необходимост.

Към позитивното мислене се числи и редовната хигиена на психиката. Това означава сутрин умствено да се подготвям за деня и по време на деня винаги да имам за ориентир Едното съзнание. Вечер да проверявам, дали и доколко съм успял да се държа според собствената си мярка за нещата и мислено да преживея по друг начин това, което все пак още не ми се удало по-най-добрия начин. Така пречиствам веднага всички мисловни енергии, преди те да могат да се проявят като съдба.

При това неуспехите винаги са само междинни резултати по пътя към окончателния успех.

Каквото и да мисли един творец, сигурен в своята вяра, то трябва да се прояви. Всичко, което мога да помисля, мога и да го постигна.

Недостатък на моето съзнание е това, че винаги мога да мисля по едно и също време само една мисъл. То ще се превърне в сила, ако мисля правилната мисъл и я запазя.

Всяка влязла в полезрението на съзнанието мисъл, независимо дали желание, идеал или цел, ако е съхранена и непрекъснато се активира, привлича същите или подобни сили и ги концентрира в един комплекс от мисли. Различните от тези мисли биват трансформирани или отхвърлени.

Ако погледнем назад в миналото си, ще осъзнаем, че са се изпълнили всички наши желания, които сме запазвали достатъчно дълго в съзнанието си. Това важи за съжаление също и за отрицателни желания.

Страхът, грижите и т.н. привличат точно това, от което се опасяваме, защото съзнанието е изпълнено с мисли за страх и грижи. Чувството за страх прави така, че тази мисъл непрекъснато бива активирана.

Тук помагат единствено дисциплина на мислите и редовна хигиена на психиката, при която нежеланите мисли веднага се трансформират в положителни, преди да могат да се проявят като съдба.