Законът за промяната

Всичко, което съществува, може да бъде променено, превърнато в това, което трябва да бъде. Промяната се случва като пренасоча вниманието си от това, което не желая, към това, което трябва да бъде, и го задържа върху него.

Така проблемите се превръщат в шансове, задачите в решения, болестта в здраве, липсата в изобилие, неудачите в успехи, недоволството в осъществяване, разделението в единство, Егото в самоидентификация, „досегашното” е превърнато в идеал и една възможност в реалност.

Колкото и трудна или дори безнадеждна да е една ситуация, тя може във всеки момент да бъде променена. „Фактите, действителните неща” са само неща, които някога са били направени по този начин и биха могли по всяко време да бъдат направени по друг начин. Реалността е готова да приеме, да придобие всяка желана форма на съществуване. Животът само чака вашите указания. Промяната е път към това, как в края на краищата да спечелим всяка игра в живота, тъй като независимо какво ще се случи, всичко може да бъде променено.

Промяната изисква яснота на целите.

Преди да мога да постигна нещо, трябва да избера, какво трябва да бъде. Едва след като ми е ясна целта ще бъде намерен и пътя. След като целта ми е известна, вече съм извървял половината път.

Творческата ми сила се насочва натам, накъдето съм насочил вниманието си.

Повечето хора непрекъснато насочват вниманието си върху трудностите и проблемите в живота и по този начин предизвикват винаги нови трудности и проблеми. Едва след като насочите вниманието си към това, което трябва да бъде, то започва да се осъществява. Ако задържите вниманието си върху него, животът няма друг избор, освен да създаде точно това.

Чрез промяна определяте също и „случайността”, тъй като на всеки може да му се случи само това, което е привлякъл към себе си чрез сегашната си битност. Вашето концентрирано внимание сътворява това, към което сте го насочили и на което го задържате.

Промяна може да се случи и чрез дадена „постоянна поръчка”, като създадете убеждението, че нещо определено всеки път се случва. Така например можете да си осигурите място за паркиране и винаги и по всяко време да го получавате, като храните тъкмо това убеждение. Тогава не е наложително всеки път отново да залагате причина, а то се случва чрез дадената от вас „постоянна поръчка”.

Постоянната промяна е висшата школа на промяната и означава, че веднага трябва всяко неподходящо нещо да се превърне в подходящото, и при това в „този момент”. Т.е. промяната не се нуждае от време. Насочвате вниманието си към някаква слаба страна и във въображението си я превръщате в силна. Така една криза се превръща в шанс, едно намерение в осъществяване. Просто премахвате във въображението си енергийното поле на нежеланото и трансформирате освободената енергия по посока на желаното – пак чрез въображението. В същия момент то започва да се случва.

Преди чрез промяна да вземете решение, можете с помощта на въображението да създадете и изпробвате различни „алтернативни бъдещи състояния” и едва тогава чрез промяна те да получат „проявление”, ако сте решили, кое от тези бъдещи състояния ще донесе възможно най-голямо удовлетворение, по-добре казано, кое наистина е „подходящото”.

Всичко, което мога да изживея в реалността извън мен, може да се изживее по-бързо и по-лесно във вътрешния свят, предимно в „часът нула” (в момента на зараждането му). Това означава, че мога веднага в СЕГА-то да изживея събития, за чието случване са необходими години, и по този начин да ги предизвикам.

Преди всичко изпълнението на едно желание, различни възможности за професионален успех, собственост, много пари или власт. Но и пътешествия до различни места, желанието да имам дете, развитието на една връзка или някакво друго намерение. С помощта на въображението мога да се пренеса в момента на осъществяването и да проверя, дали тази цел наистина си заслужава и едва след това чрез промяна тя да получи „проявление”.

Така мога да разпозная и изживея предварително трудности, които биха възникнали по пътя към някоя цел, и да ги отстраня чрез променяне, преди да възникнат.

Мога да променя в крайна сметка самия себе си и по този начин целия си живот. Така цялото „досега” става неважно, това което е наистина важно, е това, което още не се е случило”. Това е моят шанс да накарам „вътрешно присъщия идеал” на едно нещо да се прояви и да изживея като реалност, каквото си поискам, докато в един момент няма да има повече какво да се променя, тъй като самият аз живея „подходящо” и така се превръщам в живееща причина за моя подходящ живот.