Законът за съдбата

В нашата западна представа за нещата свързваме думата карма винаги с вина и грях. Повече или по-малко сме готови да поемем тази вина върху себе си и търпеливо да „понесем” кармата си и по този начин да я премахнем. Всичко това произлиза от погрешното разбиране за карма. Думата идва от санскритски и означава „постъпка, нещо сътвореното, да действаш, да вършиш.”

Поради това задачата ни не е да понесем търпеливо кармата си или колкото се може по-бързо да я заличим, за да можем най-сетне да се освободим. Не става въпрос и за това да вършим добри дела, за да се сдобием или съответно да заслужим „по-добра карма”. Кармата ни изправя пред последствията от нашите действия, за да можем да проумеем иначе невидимия процес и да можем да я наблюдаваме като в огледало.

Ето защо не може да е целесъобразно да премахнем огледалото колкото се може по-бързо, а става въпрос за това да го ползваме разумно за нашето собствено развитие, което винаги означава само-познание и само-осъществяване. Това в крайна сметка води до ясно само-съзнание. Вървейки по този труден, но интересен път, се нуждаем от огледалото карма, за да контролираме постоянно, дали бележим напредък или сме се отклонили от пътя. Ето защо кармата е нашият приятел и помощник по един труден път, от който не можем да се откажем, ако не искаме да сбъркаме.

Не започваме и всеки нов ден с намерението да прекъснем започнатото вчера, а желаем с радост да го продължим. Дошли сме в този живот, за да продължим работата по откриването на самите себе си. При това нашата карма е наш търпелив и надежден приятел, който ни съпровожда по пътя. Всяко отправяне на взор към духовни области всъщност няма никаква стойност, ако придобитите прозрения не бъдат изживени и на практика. Много хора междувременно са стигнали до велики духовни прозрения, без това да намира видимо проявление в живота им. Тук може много да ни помогне един друг учител, когото кармата ни изпраща или с когото ни събира в живота – нашият партньор!

Карма и партньорство

Тъй като в този космос не съществува случайност, и такава важна среща като тази с партньор не може да е случайна. Още повече, че ние сме имали свободата да изберем тази среща, за да продължим да правим определени стъпки при усвояването на урока, който сме започнали при предишни наши въплъщавания, тъй като всички ние се стремим, съзнателно или не, към загубеното единство, което ни се отразява твърде болезнено в този дуалистичен свят. Смисълът на едно партньорство винаги се състои в това, да се учим заедно и редом с другиго, за да открием в крайна сметка в нас самите търсеното единство.

Животът на всеки чувствителен, духовно ориентиран човек е белязан от копнежа по загубеното единство, това в крайна сметка означава винаги търсенето на самия себе си. Живеем в този свят на дуализъм, защото само тук можем да намерим обратния път към единството. Непрекъснатото болезнено изживяване на дуализма подържа жив копнежа по единството.

Първата крачка към това единство е обвързването с друг човек, с когото можем да се слеем в съвършено единство. Но дори и това да ни се удаде, установяваме, че това е само първата крачка. Тъй като партньорството е само една подкрепа по пътя към намирането на единството вътре в самите нас, това и представлява всъщност целият смисъл на едно партньорство. Ако то не може да изпълни тази роля – или повече не може да я изпълнява - е загубило своя смисъл и трябва да се прекрати.

Смисълът на едно партньорство поради това не е да си създадеш с помощта на другия хубав, хармоничен или даже удобен живот. Дори когато другият е идеалният партньор за мен , може би даже „другата половинка от моята душа” Dual-Seele, тази душа, с която съм свързан най-тясно, изисква най-много от мен – и по този начин ме насърчава. Трудности, възникнали по този начин, произтичат само от мен и никога нямат нищо общо с другия. Затова мога да ги реша само вътре в себе си.

Така двама души, които са кармично свързани, нямат просто още „една сметка за уреждане помежду им”, а представляват един за друг взаимен шанс за по-бързо духовно израстване. Ето защо трябва съзнателно да използват този шанс. Ако тази задача е изпълнена или ако в дадено партньорство това не може повече да се случи, тогава партньорството е загубило смисъла си, вътрешното си съдържание. Ако двамата въпреки всичко са се вкопчили здраво в него, това е погрешно разбрано съобразяване с другия; безцеремонност спрямо другия и прямо самия себе си. Когато дори само единият се е вкопчил здраво в нещо преживяно и отминало, и на двамата не може да им се случи това, на което сега животът иска да даде израз. Така те блокират своето по-нататъшно развитие. Истинско партньорство следователно може да съществува само между две самостоятелни, „цялостни” същества, които запазват своята индивидуалност и при съединяването с другия. Само така в действителност сме готови, да погледнем слабите си места, които ни се разкриват чрез другия, те могат да ни срещнат в едно космическо съзнание и духовна откритост. Само така е видно, колко обогатяващо и вълнуващо може да бъде едно партньорство, така както е замислено свише.