Крион: Още за кармата

И накрая искаме да ви разкажем за един човек, който идва на Земята без карма, а само с мисия. Ще ви разкажем за Обичния Дейвид. И така, Дейвид се родил с мозъчно увреждане. Той бил интелигентно дете. Съзнанието му било непокътнато, но онази част от мозъка му, която контролирала растежа, липсвала. Лекарите знаели, че той нямало да живее дълго, защото физически не би могъл да се справи. Единственият смисъл на съществуването му била неговата мисия. И макар все още да не била очевидна, тя щяла да се прояви. Родителите на Дейвид били млади и много го обичали, наоколо имало и други хора, които също много го обичали.

Станало така, че Дейвид имал удивителен живот за няколкото години, които прекарал на планетата. Близките му го водели на места, на които обикновено не ходели деца. Дейвид се къпел в любов и имал най-различни възможности за учене. Но когато навършил 12 години, той починал. Защото мисията на Дейвид на тази планета била да поднесе дар на родителите си. О, ако кажехте на родителите му, че това било дар, те щяха да се обидят! Смъртта му им причинила неописуема мъка. Едва ли щяло да им стане по-леко, ако знаели за мисията на Дейвид. Също както и вие, скъпи мои, когато знаете, че някой умира, не ви става по-леко от мисълта, че това е в реда на нещата. Защото когато настъпи моментът, болката идва и никаква астрална мъдрост не може да заглуши емоцията.

Всички тъгували по малкия Дейвид. Родителите му скърбели за него, както става обикновено. Но виждате ли, Дейвид имал договор с тези родители, а те също имали договор с Дейвид. Смъртта на Дейвид представлявала възможност и макар да били на дъното на отчаянието, и двамата млади родители открили пътя към ускореното просветление, крачка, която предприели в търсенето на вътрешен мир и която никога не биха направили, ако не беше подаръкът на Дейвид. Така двамата родители водили много просветлен живот, станали лечители, помогнали на мнозина през годините. Така мъката се превърнала в радост и изцеление. Просветлението им било пълно. А кармата им се осъществила, благодарение на подаръка на Обичния Дейвид.

Цялата мисия на Дейвид била да направи възможно просветлението и изцелението на стотици хора в едно бъдеще, в което той никога нямало да бъде. Неговата любов била дарът му към младите му родители, а тяхната любов била способността им да видят дара му и да се възползват от него. Така че привидната саможертва на единия създала радост за мнозина. Духовната красота тук е, че Дейвид е вечен, а дванайсетте години, които прекарал, раздавайки своя дар, били само миг от времевата линия на много по-голямо събитие... извисяването на планетата Земя.