Крион: Силата на човешкия дух

Сега ще ви разкажем притчата за Марта и единственото съкровище. Марта била просветлена жена. Тя знаела за вибрационните промени и знаела за съ-творението. Марта сътворявала и била много щастлива. Вярно, имала същите изпитания като другите хора, но живеела в мир със себе си. Много отдавна била разбрала променящите кармата качества, с които я бил дарил Духът. Била приела новите дарове на Духа и със силата на намерението била напреднала в живота.

И така, Марта била удостоена с честта да бъде споходена от видение за един ангел, който й показал стаите на урока. Също като Уо (от притчата) тя видяла златната стая и веднага разбрала къде седи. Видяла също така нейната стая на спокойствието и веднага осъзнала, че това е ключът на живота - да вървиш през него спокойно. После й показали нейната стая на изобилието. Там имало достатъчно - предостатъчно! Странно, но в единия ъгъл имало огромен куп книги! В другия ъгъл стоял някакъв специален пакет и ангелът й казал: "Това е твоето единствено съкровище Марта. Това единствено съкровище е по-значимо от всичко останало в тази стая. Ще дойде ден, когато ще понечиш да го дадеш даром на някой. Не прави това, Марта, освен ако не си сигурна, че така трябва да постъпиш. Освен това знай, Марта, че когато го дадеш, няма да получиш друго единствено съкровище."

Марта умеела да сътворява собствената си реалност. На едно събиране тя и приятелите й решили да създадат организация - магазин - където щели да продават книги и материали за новата епоха на други съмишленици. Идеята била добра. Не просто добра, тя им донесла голямо изобилие и те били много доволни, защото предлагали стоки, в чието послание вярвали искрено. Наблюдавали хората, които влизали в техния магазин и изявявали намерение да купят или да не купят. Виждали как Духът работел с тях и провеждали много, много духовни срещи в магазина. Марта била убедена, че била сътворила тази действителност в онова видение - с многото книги. И тогава се случило нещо.

Една от жените, с които Марта била съдружничка в бизнеса, се казвала Сал. Сал направила нещо неочаквано за Марта, тъй като един ден си тръгнала с всичките постъпления на магазина. Останалите партньори не могли да си платят задълженията, затова продали стоката и затворили магазина. Освен това те не били богати и не били взели нужните мерки, за да си възвърнат вложенията. Сал явно им била причинила нещо много лошо - непочтено и недопустимо за съзнанието на цялото начинание.

Другите две съдружнички на Марта се ядосали много и казали: "Трябва да направим нещо!" Ситуацията била драматична. Те знаели, че законите на страната били на тяхна страна, но не можели да си позволят да заведат дело, защото вече не притежавали изобилие. Сал знаела това и най-нагло се върнала в града и отворила сама техния магазин! И търговията й потръгнала.

Марта отдавна била научила, че такива привидно негативни неща са кармични уроци, с които неизменно се сблъсквала - само че този път била подготвена. Отдръпнала се от кармата на този инцидент и не "изживяла" болката като другите две жени, нито нуждата да участва в драмата. Затова гледала на Сал по друг начин. Възприемала я като пионка върху дъската - като член на семейството. Случилото се я разочаровало, но не я изпълнило с гняв или отмъстителност. Другите две жени постоянно влачели ситуацията със себе. Те се чувствали жертви, обаждали се на Марта и казвали: "О, Марта, не е ли ужасно това, което ни сполетя?" Марта се опитвала да им обясни причината за присъствието на Сал в живота им, но те не я приемали. Така че постъпката на Сал била източник на силна енергия и ежедневна драма.

Тази ситуация продължила няколко години, докато един ден Марта чула, че Сал е болна. Станала някаква катастрофа, а Сал била в центъра на събитията и я откарали в болницата с големи наранявания. Марта решила да отиде да види Сал, междувременно си спомнила думите на ангела от видението и разбрала, че наистина трябвало да отиде. Марта влязла в болничната стая, където лежала Сал. Тя отворила очи, видяла Марта и се изплашила. Сал знаела какво била причинила на Марта и другите и се почувствала спипана натясно.

Сал също така знаела, че въпреки всичко Марта наистина я обичала! Марта се доближила и докоснала Сал през всичките тръбички и превръзки по нея. Казала к само няколко думи.

"Сал, ще приемеш ли лечението, което мога да ти дам?"

Сал не повярвала на ушите си. След всичко, което била направила, Марта искала да я излекува? И едва събрала сила да промълви отговора.

"Да." И така, метафорично, Марта посегнала навътре в себе си с НАМЕРЕНИЕ, измъкнала единственото си съкровище и го предала на Сал. Сал го приела и дала позволение лечението да протече.

Сега ще спрем разказа за момент и ще се върнем на четирите свойства на любовта, които ви дадохме последния път. Предишният ченълинг ги изброи, но сега можете да ги видите в действие.

Скъпи мои, постъпката на Марта се вписва в определението на четирите свойства на любовта, които ви обяснихме.

Любовта е тиха. Онази вечер в болничната стая любовта беше тиха.

Второто качество е, че любовта няма дневен ред. Тя не планира. Не заговорничи и не чертае кроежи. Онази вечер в болничната стая нямаше дневен ред -никакъв. Ако имаше, Марта нямаше да бъде в онази стая.

Третото свойство е, че любовта не се хвали от някой планински връх. Тя не е горделива. Онази вечер в болничната стая бяха изречени само думите, "Готова ли си за лечението?"

Четвъртото качество е, че любовта притежава мъдростта, за да разбере другите три. Марта не пристигна с гръм и трясък и не вдигна шум, тъй като любовта е кротка. Тя не поиска Сал да й върне нещо, тъй като любовта няма дневен ред. Не се поздрави, затова че е здрава и благородна, докато Сал е пострадала. Не, любовта не е високомерна. Марта беше използвала мъдростта си, за да проумее, че нейното единственото съкровище трябва да отиде при Сал тази вечер, да бъде безвъзвратно загубено. Марта беше споделила нещо толкова специално, че не можеше да остане пренебрегнато.

Сега да се върнем на притчата. Тази вечер Сал оздравя напълно. Предаденият дар на изцелението й позволи да разреши животът й да продължи. Сал запомни посещението на Марта. Тя разбра, че за да й помогне да се излекува, Марта първо й беше простила напълно и не изпитваше гняв или негодувание. Това завинаги промени живота на Сал.

Тя започна да се променя. Предаденото й единствено съкровище пусна корени в любовта и отекна в нея ...  и сега беше нейно, за да го подари, когато настъпи моментът - и Сал го направи. Когато оздравя, тя отиде на гости на Марта и двете отново станаха приятелки. Междувременно започнаха да пишат книги за деца, книгите станаха популярни и промениха живота на мнозина завинаги!

Но какво стана с Марта? Сигурно си мислите, че е останала празна, подарявайки единственото си съкровище. Една нощ Марта отново беше споходена от видение и същият ангел, който я беше завел първия път в нейната стая на изобилието, отново дойде. "Искаш ли да видиш отново твоята стая на изобилието?", попитал я той. Марта се съгласила и ангелът я повел. Купчината книги си стояла в единия ъгъл и сега Марта познала детските книжки, които била издала с помощта на Сал - давайки й изобилието, което й било необходимо, за да посрещне земните си нужди. Хрумнало й, че това не били книгите от книжарницата, както си била помислила навремето. Не. Тези тук били създадени от любовта и изцелението на някогашния "враг" Сал.

Ангелът я завел в ъгъла, където по-рано стояло нейното единствено съкровище, но него го нямало, естествено. Вместо единственото съкровище сега там имало седем единствени съкровища, натрупани до тавана! Ангелът забелязал удивлението й и казал: "Единственото го няма, както ти казахме, но сега се умножиха." Марта доловила шегата и разбрала смисъла. Ангелът говорел съвсем буквално за "единственото" като еднократен дар. Но той не разказал цялата история, за да изпита Марта. Тя била предизвикала голямо вибрационно ускорение - повече изобилие и повече сила в живота си, подарявайки единствения си скъпоценен дар. Марта разбрала, че това бил Пътят на Бог. Любовта не~Т познава граници и нараства колкото повече я раздаваш. Тя се умножава, докато се пръска и променя тъканта на действителността. Марта наистина заслужавала уважение.

Скъпи мои, вашата съкровищница на любовта е безгранична. Колкото и бързо да я раздавате, тя ще се умножава седемкратно! Докато обливате околните с любовта си, тя никога няма да свърши. Някои от вас познават процеса, а други едва сега го откриват.

О, скъпи мои, колко бързо изтече времето на нашата среща. Тази вечер постигнахме значими неща. И ако Духът и Крион можеха да се натъжават, това щеше да се случи сега, защото е време да се сбогуваме за тази вечер. Когато се разделяме, енергията между нас се отдръпва и аз го усещам също като вас. Никога няма да се повтори точно тази енергия, която се образува между съществата, събрани тук, тази вечер.

Когато си тръгнете оттук, огледайте се - вгледайте се най-вече в онези, които смятате, че не сте виждали досега, защото всъщност всички сте членове на едно "семейство". Познавате се лично. В определен момент сигурно ще ги разпознаете като вашето семейство -може би още тази вечер, разбирайки, че всички около вас ви познават духовно и вие познавате тях. Засега за вас остава скрито, че мнозина от тези хора представляват вашето кармично семейство - защото и те трябваше да са тук, също като вас.

Тази вечер ви предадохме добри новини. Предадохме ви ги с любов и уважение в този предварително уговорен момент. Докато се оттегляме, изричаме слова с устните на моя партньор, които сте дошли да узнаете и очаквате от групата на Крион.

Много ви обичаме!

До следващия път...