Мирисни асоциации

При човека отблъскващата реакция е обикновено признак за опасност. Развалената храна, болестта, загниването и влагата неизменно оказват вредно влияние върху нашето здраве, а миризмите, свързани с тях, се определят като неприятни или „лоши". Противните миризми на риба и плъхове са в основата на станалите популярни изрази: „Мирише на развалена риба", което означава „Работата не е чиста", или „Мирише ми на плъх", т. е. има нещо не в ред, неприятно или опасно, което трябва да се разкрие. Други миризми, възприемани от първобитния човек, например мирисът на противник, опасно животно или горящо дърво, следва да бъдат внимателно интерпретирани. Ние не сме надарени с инстинктивната негативна реакция спрямо мириса на горящо дърво, защото, въпреки че огънят може да бъде знак за опасност, нашите предшественици по-често са го свързвали с „обед" или „топлина". Следователно тази категория миризми не се възприемат автоматично като неприятни.

В света на насекомите химическите миризми означават нещо определено и служат като средство за комуникация. Изоамилацетатът представлява ароматичен химикал със силен мирис на плод и се използва в крушови есенции и някои парфюми. В естествено състояние се открива в ябълките и бананите. Същият химикал се секретира и от някои видове пчели, когато са обект на атака от оси. Той става причина други пчели да излетят от кошера и да им помогнат в битката срещу осите. За човешкото съзнание тази миризма означава „ябълка" или „круша", докато при пчелите апелира: „Опасност, излезте и се включете в борбата." Според Франсиз Бейкън чумата е била съпроводена от сладникав мирис, наподобяващ „сочна зряла ябълка". Твърди се, че и редица други заболявания се придружават от характерни миризми. В традиционната китайска акупунктура една от формите на диагностика включва и помирисване на скритата миризма на пациента (не физическата телесна миризма). Неприятните миризми са били прилагани като форма на терапия чрез предизвикване на отвращение. Доказано е, че някои миризми на сярата потискат желанието за тютюнопушене. А при две хоспитализирани деца амонякът е бил използван за предотвратяване на поведение, водещо до самонараняване. Този тип негативна мирисна обусловеност не е част от ароматерапията. Всъщност нито едно етерично масло не е до такава степен неприятно. Все пак успехът на подобен род обусловеност показва начина, по който миризмите са в състояние да повлияят на поведенческите реакции.