Законът за благоденствието

Цялото движение в нашия космос представлява динамичен обмен. Нищо не съществува само за себе си. Всичко приема енергия и отдава енергия. Чрез този динамичен обмен в крайна сметка ние всички сме едно.

Система, която би искала да се обособи, да излезе от този обмен, рано или късно загива (според физичния закон за ентропията). Всяка отворена и здрава система отдава повече енергия, отколкото приема. Тя е генератор на енергия и източник на енергия.

Затова цялата тайна на благосъстоянието се крие в това да можеш да даваш. В това да даваш, да подаряваш и да служиш се крие тайната на изобилието. Това, което давам, многократно ми се възвръща. Да даваш означава да се довериш на потока на живота, да вярваш, че животът ти осигурява препитание според отговорността, която си готов да поемеш.

Благосъстоянието е река. Ако преградя пътя на тази река (напр. трупам пари или искам да стана богат чрез експлоатацията на други), тогава благосъстоянието изчезва. Много привидно успели хора, които натрупват богатството си чрез експлоатация (т.е. вземат повече отколкото дават), за известно време се сдобиват с много собственост. Но несъблюдаването на Духовните закони се изразява в това, че хората по този начин подкопават здравето си, личното или семейното си щастие. Накрая може би умират твърде рано от сърдечен инфаркт и техният успех  се оказва привиден. Може би ще оставят в наследство много собственост, наследниците ще водят години наред съдебни спорове. Този вид благосъстояние (при което нищо не е наистина за наше благо) просто не е благословено, то често създава за поколения наред само грижи.

Парите потичат в живота ни, ако сме се научили да даваме. Служим на ближните си чрез нашите уникални способности. Колкото по-добре сме осъзнали житейската си задача и изживяваме своята неповторимост, толкова повече сме в съзвучие с Творението, създаваме ценни неща и по този начин можем да се сдобием с достатъчно пари.

Обърнете внимание на това, как самите вие реагирате, когато ви подарят нещо. Наистина ли заслужавате да бъдете богато обсипан с подаръци? Или след това се чувствате задължен да „се реванширате” по някакъв начин за подаръка? Можете ли да приемете такива подаръци като “небесна благодат?” „Небето отново богато ме обсипва с подаръци. Благодаря!”

Научете се също да се оставяте природата да ви обсипва с богатствата си. Наслаждавайте се на красотата и спокойствието. И усетете дълбока благодарност за подарения залез, изживяването на едно пълнолуние, за песента на птиците призори, разцъфването на цветята. Всеки ден трябва да бъде за вас химн на благодарността към живота.

Постигаме благословено благоденствие тогава, когато прозрем, че и нашите дарби и таланти са  дар свише. Наистина сме истински задължени да не пропиляваме тези дарби, а да ги поставим в служба на други хора. Чудото е в това: Тогава ние сме не само особено добри (и нашите постижения особено ценни), но изпитваме радост и удоволствие от нашата дейност. Изпълняваме задачите си с лекота. И ако това не е дар свише!

Истината е, че ние не сме изворът, а канал. Потокът на творческата сила и на универсалното богатство протича през самите нас. Така предаваме на другите това, което сме получили в дар от небето. Още повече: Изобилието си търси канали да се прояви. Колкото по-отворени сме за тази пълнота и изобилието, толкова повече се превръщаме в такъв канал.

Извор на благоденствието  е душата. Духът е превръщането на вътрешното богатство във външно богатство. Материалното е олицетворение на вътрешния извор. Ако човек иска това материално благосъстояние, най-добре е да помогне на други да създадат това благоденствие.

Особено въздействащи са духовните подаръци: радост, любов, смях, покой, хармония и знание. Истинските стойности се умножават като ги даряваме.