Крион: Науката

Продължение на ченълнига:

Сега искаме да поговорим за някои универсални неща, като нарочно изчаквахме тази енергия в центъра на спиралата (семинарът се провежда на летище "Меса" в Седона). Защото сега ще канализирам научна информация. Изчаквахме досега по ред причини. Надявахме се, скъпи партньоре, да приемеш поканата да дойдеш тук и понеже ти го направи, те уважаваме за присъствието ти на "блаженото място" в точното време. Предупреждаваме те, че транскрибираш всички тези думи за публикуване. Защото дори докато ти говорим сега, други вече четат тези думи. Ти сигурно ще попиташ: "Как е възможно да четат тези думи? Те се канализират тази вечер устно, а преводът и транскрипцията дори не са готови... всъщност, ти още не си ми дал информацията!" А ние ти казваме, че в сега няма бъдеще и няма минало. Времето е универсално, така стоят нещата. Миналото и бъдещето са създадени специално за вас. Тези думи се четат в същия момент, в който ги изговаряш. Сигурно е малко объркващо, но с течение на времето ще ти стане по-ясно. Хората, които четат това послание сега, ще имат по-вярна представа за иронията на времето от вас, които го слушате.

Най-голямата ирония на атрибута време е начинът, по който възприемате себе си. Универсалното време е съвършено различно от вашето. Като казваме, "Така стоят нещата", имаме предвид, че ние представляваме "нормалното състояние" на механизмите във вселената. Това означава, скъпи мои, че атрибутите на вашето земно време не са нормални и се различават от тези на останалата Вселена. Вие обаче сте склонни да възприемате земните атрибути като нормални и се опитвате да прилагате вашата илюзия за "нормалност" към нас в търсенето си на научни отговори! Това е все едно птици в кафез да се опитват да проумеят как тяхната клетка важи за света, който ги заобикаля... те са убедени, че всички птици живеят в кафези, понеже такъв е редът на нещата. Представете си колко ви пречи това да откриете как всъщност стават нещата.

Сега ще говорим с прости думи, така че всички да ни разберат. Вие сте чиста светлина. Светлината е чиста наука. Така че на клетъчно ниво разбирате всичко. Някои от тези истини ще резонират в клетъчната ви информация и вие ще си кажете, "Това го помня!" Някои от вас ще се смутят, понеже все още не сте готови да преоткриете онова, което вече знаете,

Говорим за вашия възглед за космоса, защото сега космологията се превръща в наука. И макар през цялата история на човечеството да е била само теория, сега вие започвате да наблюдавате механизмите й от първа ръка. Време е да ви просветлим по отношение на онова, което виждате.

Ще ви върна преди 300 години в страната, която наричате Италия, където един велик учен лежи в затвора, 300 години не са чак толкова отдавна, но ученият е зад решетките, понеже е имал дързостта да заяви, че Земята се върти около Слънцето. Говорим за Галилео, който публикувал черно на бяло, че споделя възгледите на Коперник. Съгласил се, че математиката не навежда на мисълта, че вселената се върти около вашата планета. По онова време, скъпи мои, съществувала интересно триединство от енергия. То се състояло от държавата, религията и науката, които били слети в едно цяло. Имало си причини за това, защото човешката интуиция го подсказвала. Така трябвало да бъде, но като се вгледаме в историята, ще видим, че хората нямали полза от това.

Причината да е интуитивно и да звъни вярно била, че напомняло на положението в Атлантида и Лемурия, един от най-развитите научни периоди на Земята. Религията, държавата и науката били едно цяло, държавниците били и жреци, а жреците били учени. Ах, как копнее Духът отново да стигнете до същото триединство, което ще ви бъде от полза в тази нова епоха на мъдростта. Но вие сте имали благоразумието да ги разделите навремето, защото тогава енергията не отговаряла на мъдростта, нужна за тяхното ефективно съчетаване.

И така, ученият скоро бил пуснат на свобода, защото математиката доказала истината, въпреки че свещениците отказвали да я признаят. Вие уважавате този човек, толкова много, че до ден-днешен зачитате научните му открития, а свещениците накрая трябвало да променят вярванията си в съгласие с доказателството на числата и наблюденията. Което не станало бързо, обаче.

Същото става и днес, за което ще говоря сега. Изглежда, че докато седите тук в тази модерна епоха, вашите учени са убедени, че всяка материя, която виждат във вселената - Земята, Слънчевата система, галактиката и всички останали галактики, докъдето ви стигат очите - са се получили от някакво разширяване. Учените са нарекли това събитие "големия взрив" Това е много нелогично научно предположение, макар че метафорично много прилича на станалото преди 300 години, понеже поражда усещане за единение с Бог, като Земята е централна точка на всичко останало, което виждате.

Истината е следната и докато ви разказвам тези неща, много учени ще направят гримаси, както навремето сторили жреците, които наричали себе си учени. Когато се оглеждате във вселената, господин Учен, какво друго събитие се е случило според вас навремето? Отговорът е: вашите наблюдения ще ви покажат, че няма друг атрибут, който да поддържа подобно предположение. Всъщност вие виждате точно обратното. Виждате как навсякъде около вас се случват хиляди най-различни чудни събития. Докъдето ви стигат очите, откривате най-различни нови събития. Всъщност, когато вашите най-точни телескопи достигат до области, оставали скрити досега, вие откривате неподозирано разнообразие!

Тогава какво точно ви навежда на заключението, че е имало само едно разширяващо градивно събитие? Кажете ми, когато насочвате вашите инструменти до най-отдалечените кътчета, които можете да видите, дали те ви казват, че всичко е на еднаква възраст? Така би трябвало да бъде, от момента на едничкото сътворение. Дори когато взимате предвид "парадокса на часовника", в далечината не би трябвало да откривате обекти, които са по-млади от вашата планета... само че става точно така.

Кажете ми, когато се огледате, дали всичко във вселената е равномерно разпръснато, като че ли пътува от един източник? Би трябвало да е така, в подкрепа на идеята за едничкото съзидателно събитие.

Но не е така, както вече знаете! Колкото по-точни са вашите инструменти, толкова по-очевидна става лъжата, стига да решите да я признаете. Виждате големи празноти и области, където материята (галактиките) са "скупчени". Няма равномерно разпределение и няма "дири", които да сочат общия източник на единното сътворение. Време е да помислите за създаването на нова теория, а после да видите как се отнася тя до действителните ви наблюдения с очите на учен новатор.

Истината е, че е имало много разширявания, разпределени в огромен отрязък от време. Истината е, че вашата планета се намира сред едно от многото насложени сътворения, някои от които предшестват вашето. Разумно е потърсите какво ги поражда, за да не се учудите, когато се случи следващото. Съзидателният процес на материята се определя от чиста логика и физическа математика. Накрая ще се стигне до голям дебат, защото това ще разтърси основите на жреците, които поддържат теорията за единното творение. Как можете да ограничавате Бог по такъв начин? Спомнете си хората, които по рождение виждат само един цвят, ще ви кажат: "Във вселената съществува само един цвят и той (естествено) е цветът на Бог." Ограничени от онова, което си въобразявате, че виждате, вие налагате тази истина върху всичко, което виждате.

Някои учени твърдят, че могат да докажат наличието само на едно събитие, тъй като смятат, че могат да измерят (видят) остатъците от него из целия космос. Защо сте толкова сигурни, че не измервате остатъците само от вашето местно събитие? Ако вашата галактика беше затворена в буркан с олио и където и да сондирате, намирате олио, нима щяхте да заявите, че всички галактики във всички точки на космоса също са потопени в олио? Или щяхте да останете отворени за възможността някъде отвъд сетивата ви да има буркани с други субстанции? Ето каква е логиката на вашите заключения.