Направете си убежище

Какво би било, ако болката можеше да бъде ваш приятел? Какво би станало, ако тя ви даваше важна информация за вашия живот, а щом веднъж се вслушате и следвате нейните думи, тя изчезваше?

Ние вече знаем, че вината и негодуванието биха могли да бъдат „ангели на портите", т.е. да ни предпазват от поемането по безсмислените и разрушителни пътеки на лошите мисли. Същото е в сила и за болката.

Болката е нещо, което бихме желали да го няма в ума, тялото или емоциите ни. Тя може да бъде физическа (главоболие, болки в мускулите, разстроен стомах), емоционална (гняв, обида, страх) или на ума (объркване, съмнение, скованост).

От вас се иска само да разговаряте с болката си. Задавайте й въпроси. Изслушвайте отговорите. Ако намирате смисъл в тях, следвайте това, което болката ви съветва.

Идете във вашето убежище, вземете пътьом Учителя си, ако искате, уединете се в неприкосновената стая. Представете си, че болката напуска тялото ви и сяда на стола срещу вас. Придайте й човешки качества. Как би я анимирал Уолт Дисни? В каква кукла би я превърнал Джим Хенсън в своето „Куклено шоу"?

След това задайте на болката някои въпроси, които сами сте си измислили. Ето примерни варианти за начало: „Преча ли ти, като разговарям с теб? Какво ще получа в замяна на това, че те понасям? Как те използвам? Има ли нещо, което трябва да избягвам заради теб? Какво извинение или претекст би ми дала? Какво знаеш за мен? Какво трябва да променя в живота си, за да ме напуснеш? Имаш ли някакъв съвет за мен?" Въпросите са в този дух. Ще останете изненадани колко умни отговори ще ви даде болката. След като съберете информацията, която ви интересува, кажете й „довиждане" и си я представеше обляна в бяла светлина. Вижте я как изчезва и се стопява в тази светлина, как се усмихва и ви маха за сбогом, щастлива да премине на други обекти. А после веднага изпълнете съветите й. Ако вършите нещата, които преди сте избягвали, вие вероятно ще откриете, че за болката наистина става безпредметно да остане у вас и да ви напомня за себе си.

Когато научите онова, заради което болката е изпратена да ви напомни, тя обикновено изчезва. Как ще разберете кога сте усвоили посланието? Когато болката изчезне. Ако тя продължи да ви тормози, вероятно ви остават още един-два семинара.

Ако болката е хронична, вие вероятно преди сте пренебрегвали по-слабите болки, които са могли да ви дадат същата информация. Когато е необходимо да променим нещо в живота си, посланията, с които болката ни подтиква да действаме, са като будилник, който звъни все по-силно, докато най-сетне се събудим.

Когато се научите да се вслушвате в болките си и да предприемате навреме коригиращи действия, докато все още всичко се свежда до известно неразположение, дразнение или повишена чувствителност, тогава е почти сигурно, че можете да избегнете най-силното звънене на будилника. Разбирането, че вината, негодуванието и болката са наши приятели, може да се окаже един особено мощен процес. Дали това не означава, че Всичко в нашия живот е създадено за наше добро?

Хубав въпрос.