Отваряне на Кундалини

И Азия, и Индия описват енергийните канали, през които ки (или прана или чакрите като вкоренени в централна енергийна линия (Сушумна) на ефирния двойник и енергията на тази линия се повтаря върху останалите тела. Върху всяко от телата съществува система от чакри - върху ефирния двойник, върху емоционалното тяло и върху умственото и духовното равнище.

В Китай смятат двата канала за основен ствол на акупунктурните меридиани. От тях тръгват всички големи и малки акупунктурни линии, които в Индия се наричат нади. Това са нервните канали на ефирното тяло и те достигат до физическото равнище. По-нататъшно разклонение на надите е физическата централна нервна система, автономната система на тялото. Меридианите или каналите на нервната система завършват в Секецу (японска дума), рефлективната точка на дланите и стъпалата. Тази мрежа от разклоняващи се канали е мост между ефирния двойник и физическото тяло, както и между ефирния двойник и по-висшите вибрационни тела. Представете си я като разклоняващо се дърво и тя се превръща в познатото Дърво на живота - символ, използван в много страни.

В Индия трите основни канала се наричат кундалини и по принцип се смята, че се намират върху ефирния двойник. Големият централен канал, преминаващ вертикално през тялото, по гръбначния стълб от короната до чакрата на корена, се нарича Сушумна. Той е връзката между енергиите на Земята и Вселената и носи неутрален енергиен заряд. На физическо равнище това е гръбначният мозък и централната нервна система. На равнището на ефирния двойник чакрите са разположени по линията Сушумна. В Индия двата противоположно насочени канали са известни като Ида и Пингала или понякога като Шакти и Шива. Те се извиват покрай Сушумна, а енергиите се пресичат в точките между чакрите. Ида е женска и се движи надолу в предната част на тялото, докато Пингала е мъжка и върви нагоре покрай гръбнака.

В Китай, Япония и други азиатски страни на трите канала са дадени различни имена и приоритети, но описваните понятия са същите. Централният канал, с фокуса върху позицията му извън физическото равнище и равнището на ефирния двойник, е линията Хара в Япония. Двете енергийни линии, по една от двете му страни, се наричат Възпроизводствен (или Функционален) канал и Управляващ канал. Това са големите централни канали, наречени Ида и Пингала в Индия. Възпроизводственият канал е женски (Ин) и има отрицателен енергиен заряд. Започва от перинеума или точката Хуи Ин (повече за това по-късно) и се движи нагоре през предната част на тялото, за да завърши точно под долната устна. Управляващият канал е мъжки (Ян) и носи противоположния положителен заряд. Той също започва при перинеума (физически между гениталиите и ануса) и се движи нагоре по задната част на тялото покрай гръбначния мозък. Завършва на върха на горната устна.

Докато в Индия енергийните точки по централния канал са известни като чакри (ефирен двойник), в Азия ключовите акупунктурни точки са разположени по двата централни енергийни канала. Чакрите се омаловажават и се смятат за второстепенни центрове. Вероятно това се дължи на факта, че не се отдава такова голямо значение на каналите на ефирния двойник, където са разположени чакрите, а на по-дълбоката линия Хара. Азиатските ключови акупунктурни точки съответстват на местата между чакрите, където се кръстосват Възпроизводственият и Управляващият канал (Ида и Пингала), придвижвайки ки. Тези точки са заедно с централния канал (Сушумна на Хара равнището) формират линията Хара. И двете системи описват движението на ки или прана като спираловидно, с конфигурация, напомняща молекулата на живота ДНК.