Вата конституция

„Бързи като елен, студени като лед. Студенината на суровите ветрове, които духат сред пъстрите пясъци на пустинни нощи - такава е природата на Вата."

Вата, подвижната сила на Вселената, се влияе от въздушния и пространствения елемент. Вата прониква във финото тяло.

Вата характерът се противопоставя на материалните представи на всекидневието. Този тип като че ли винаги е на ръба на изолацията. На фона на солидния земен тип. Вата изглежда странно и е несъвместима с него. Много от нейните притеснения и несигурност изпъкват, когато се сравнят със стоицизма и издръжливостта на Кафа и драматичната активност на Питта. Съпоставена със своите партньори, Вата изглежда чудата. Външната страна обаче често е измамна.

Вата има най-голям потенциал сред трите чакра символизира достигането на самопознание и разтварянето на егото в пълно осъзнаване. Вишуддха представлява чистотата на космическия звук.

Анахата и Гаджа олицетворяват същината на индивида тип Вата. Еленът е сърцето и изпълнената със съчувствие и размисъл природа на напредналия в духовно отношение човек. Осъзнатият представител на Вата се отличава с присъщата си невинност. Деликатна, чувствителна и внимателна натура разкрива изящният Вата компонент във всеки тип. Личността, която еволюира от четвъртата чакра, има малко мъртви периоди в своята карма, тъй като този енергиен център управлява дхарма. Много физическа и емоционална болка съпровожда докосването до зърното на правдата и на правилните действия. Когато Вата се заблуди, последствията са изключително мъчителни.

Всяка чакра има своята мантра или биджа, която е звукът на паметта управляващ изявената сила на всеки елемент. Звукът на анахата с ЯМ, като „м"-то се произнася носово. Този звук съдържа божеството, което трябва да бъде призовано по време на медиацията върху чакрата. Звукът на вишуддха е ХАМ, като „м"-то се произнася носово.

Всяка чакра има свое управляващо божество и шакти сила, или женско проявление. Казва се, че областта от сърцето до средата на веждите е районът на въздуха. Въздухът с шестоъгълен по форма и черен на цвят. Като пренасят дъха си през областта на въздуха и произнасят дифтонга „Я" наум, представителите на Вата би трябвало да медитират върху Исвара, Всезнаещият с лица към всички посоки, който ръководи божеството на анахата чакра.

От центъра между веждите до върха на главата е районът на пространството. Пространството има кръгова форма и е пушечносиво на цвят. Като издигат дъха си нагоре в областта на пространството и задържат сричката „Ха" в ума си, представителите на Вата би трябвало да медитират и върху Садашива, онзи който разтваря Вселената, управляващо божество на вишуддха чакра. То е чист кристал и носи изгряваща луна във форма на полумесец върху главата си. Петте му лица представляват петте панчакоши (петте тела) и панчабхути (петте елемента). Има три очи, които олицетворяват универсалните качества или гуни (аспект на проявление) на саттва, раджас и тамас (съответно на хармоничен баланс, необходима дейност и почивка). Размахва десет ръце, символизиращи абсолютния авторитет и причината на всички причини във Вселената. Садашива е украсен със скъпоценности, знак на огромното му величие и космическите оръжия, с които премахва незнанието. Вата типовете могат да медитират върху него, като го визуализират като бинду, кристал във формата на сълза, който вдъхва мъдрост и яснота на мисълта.

Шакини, Шакти потенциала на Садашива, има розова кожа и е накичена в небесносиньо сари със смарагдовозелен корсаж. Тя има пет глави като всемогъщия Садашива и седи върху розов лотос. В четирите си ръце държи следните неща: череп, символ на откъсването от емпиричния свят на ума и възприемането чрез сетивата; помощника на Гаджа, слона- олицетворение на вишуддха чакра и усмиряването на ума и спасяването на смирението от разсъдъка; свещените Ведически писания, които разпространяват знания за аза; и малата (броеницата), която представлява изкуството да се медитира посредством повторение на мантри.

Вата се възвисява чрез ръководството на Шакти. Медитацията върху Шакини Шакти дава на Вата достъп до естествения й потенциал от познавателни възпоменания, както и до инстинктивната й мъдрост.

Хората тип Вата притежават бляскавата дарба да могат да изпитват любов и сетивност на духовно ниво. Обикновено  със съзряването на човека Вата, физическите му желания отстъпват на второ място и в него разцъфва дълбока космическа любов, прегърнала пялото мироздание. Тези хора трябва да дават възможност на божествената си природа да се къпе в блаженство в истинския дух на универсалната чувственост. Това е тяхното върховно и най-удовлетворяващо сетивно преживяване.

Мъдреците дават подробни описания на боговете и богините или девати. Това се прави, за да имаме възможност да визуализираме и правилно да викаме енергиите, нужни за достигането на подходящо ментално състояние но време на всяка медитация.

Насочените нагоре енергии на анахата и вишуддха, които представляват въздуха и пространството, дават на Вата потенциала на възвишени проповедници на духовността. Анахата е енергийният център на праничния въздух, а вишуддха - на уданичния въздух.

Представителите на тип Вата са най-неразбраният тип. Те обикновено контрастират със здравата и динамична природа на своите не толкова извисени партньори и често не намират мястото си. В съвременния свят ние функционираме на опростено ниво. Пуснали сме дълбоки корени в поведението с непрестанно съдене, като сме задушили необходимите умения за размисъл и осъзнато поведение. Подобно на черната антилопа и пушечносивия слон, представителите на Вата са най-древните от оцелелите човешки същества и в много отношения подложени на също толкова много опасности, както и по-голямата част от този изключително объркан свят. Най-често допусканата от Вата грешка е, че опитва да се бърка в установената практика на Питта и Кафа. Вата е аналогична на самата подвижност, която си проправя път през суровите терени, през които Питта и Кафа не смеят да тръгнат. Когато Вата опита да върви в крак с водния и земен тип, или с огнените хора, изгубилата неизменно ще бъде тя. Има нужда от време на време да стъпи на земята, за да изпълни всекидневните си семейни и служебни задължения, но това не става така, както при Питта и Кафа. Наложително е от време на време Вата да дава почивка на присъщата си подвижност.

За щастие Вата винаги ще бъде начело на играта на съществуване, без всъщност да се стреми към това. За този тип е характерно да. не може да се съпротивлява на чистия космически звук на собствената си природа. Анахата, антилопата, не устоява на чистия звук. Гаджа, слонът, е звуковата енергия, представена чрез пространството. Жизненонеобходимото усамотение за аскетичната Вата е прекрасният и хармоничен звук.

Много важно за този тип в да се изолира в пространството на чистия и естествен звук след дразнещата дневна какафония. Най-здравословните садхани за неговите представители са съзерцателните дейности, които трептят в дълбок резонанс с фината им вибрираща природи. Сърдечната чакра, главната връзка със света за Вата, се къпе във и подхранва от изящния звук. За всяка Вата е много трудно да живее покрай ромолящ поток, чуруликащи птички, шумоляща гора или да бъде заобиколена от силна музика. Всеки неин представител обаче е способен да се усамоти сред естествени звуци или да изключи сетивата си и да се вслуша във вътрешните звуци. Подобно на вятъра. Вата може да се чувства добре навсякъде, освен ако не става дума за моделите, изобретени от Питта и Кафа. Тя е като силата на пустинята, пометена през нощта от вятъра. Укротяването на вятъра сред обширното и вечно пространство е естествената люлчена песен на този тип.

За Вата е характерна също така повишената чувствителност при допир, тъй като вятърът управлява кожата. Така. както природните звуци смазват пресъхналия ум на Вата, така нежното докосване на меки естествени тъкани е много важно за доброто й физическо състояние. На този тип му е трудно да отдели време за грижи по тялото си. Седенето в топлата вана или правенето на масаж с масла е много далеч от ума му, тъй като тези дейности може да го лишат от времето, необходимо за тревоги, за страхове и най-вече - за додяване на другите. Наложително е обаче всеки негов представител да отделя по няколко часа дневно именно за такива грижи и процедури.

Тези божествени антилопи като че ли бягат от прегръдките, а това е изключително необходимо за успокояването на объркващите ги странности и за поддържане жив огъня на духовното им съществуване. Нужно е голямо смирение от тяхна страна, за да приемат необходимостта от връзка с криволичещата Кафа или с буйната, непрекъснато горяща Питта.

Когато хората тип Вата осъзнаят истинската си роля в това многолико съществуване, ще им бъде по-лесно да бъдат инициатори на физическо и емоционално сближаване със своите динамични и потенциални двойници. За Вата пътят към приемането на самия себе си е най-дълъг и най-труден. Едва след като признаят потенциалното си аз, за представителите на тази доша става по-лесно да поканят развиващото се, скрито в него, аз. Когато човекът антилопа постигне това, тъжното става смешно, а смешното — възвишено. Не може да се каже, че светът не възприема Вата. Просто Вата не признава истинските си способности и не съумява да съчетае своята странна външност с възвишената си природа.