Опитност извън тялото

Терминът „опитност извън тялото” е въведен за пръв път през 1943г. от Джордж Турел в книгата му „Явления”. Терминът бързо е приет от изследователи, като Силия Залени и Робърт Монро, като алтернативно наименование на астрална проекция или душевно пътуване. Преживяванията извън тялото могат да бъдат предизвикани от мозъчни травми, нарушения свързани със сетивните органи, близки до смъртта преживявания, наркотични зависимости, дехидратация, електрически стимулации на определени части на мозъка и др.

Проучванията показват, че един на всеки 10 души са изпитали поне веднъж преживяване извън тялото. Освен това е установено, че преживяване извън тялото може да изпита почти всеки в почти всякакви обстоятелства. Изследванията включват и въпроса при какви обстоятелства хората са изпитали опитност извън тялото. Цели 85% са заявили, че са изпитали преживяване извън тялото по време на почивка или сън. Други проучвания също показват, че по-голяма част от преживяванията извън тялото се случват, когато хората са в леглото, а по-малък процент се случва, когато хората са дрогирани или на определени медикаменти. Преживяванията извън тялото обаче могат да се случат по всяко време и при всякакви обстоятелства.

Още по-любопитни са реципрочните случаи на преживяване извън тялото. При тях двама човека изпитващи такова преживяване взаимно се наблюдават, без да имат пряк физически контакт. След това споделяйки преживяванията си те взаимно се потвърждават.

Не всички преживявания извън тялото възникват спонтанно. Много хора използват техники с които нарочно предизвикват такива преживявания, а някои дори си записват своите преживявания. Описанията на техните преживявания не винаги съвпадат с тези на хората, преживели спонтанни преживявания извън тялото. Така например повечето хора, които доброволно изпитват преживявания извън тялото споделят, че се въплъщават в ново тяло, чиято форма и външни характеристики могат лесно да се променят според тяхното осъзнато желание. Те споделят, че усещат и т.н. „сребърна нишка”, която свързва новото им тяло към физическото тяло. Хората преживели спонтанни преживявания извън тялото много рядко споделят, че са усетили някаква въплътена форма и повечето казват, че се чувстват безплътни и „сребърната нишка” при тях не се споменава. Трудно е обаче да се избегнат съмненията, че преживяванията на хората, които доброволно са стигнали до състояния на опитност извън тялото не са породени от това което са прочели или това което очакват да им се случи.

Повечето неща, които усещаме когато имаме преживявания извън тялото не се различават от физическите ни преживявания. Например усещането за прилив на енергия, вибрациите и странните силни шумове. Понякога усещането за телесна парализа предхожда преживяванията извън тялото. Спонтанните преживявания извън тялото често са много ярки и могат да направят значително впечатление на хората, които ги изпитват. На тези хора може да им е трудно да повярват, че те в действителност напускат телата си и могат да стигнат до извода, че имаме отделна душа свързана към второ тяло, която ще оцелее в състояние на пълно съзнание, може би дори на засилено съзнание след смъртта. Смъртта всъщност е преживяване извън тялото на душата при което тя не успява да се върне обратно в тялото.

Тези заключения изглеждат още по-убедителни за хората, които са минали през преживявания близки до смъртта. Това не е необичайно за хора, които са били на ръба на смъртта и са се върнали след като например сърцето им е било спряло или са имали сериозни наранявания в следствие на някакъв инцидент. Обикновено при тях духа им напуска тялото и достига до границата на един нов и прекрасен свят. Сведенията показват, че съзнателното усещане за преживяване извън тялото не само, че не намаля, но и увеличава разбирането ни за събитията, които са ни се случили по това време. Преживяванията извън тялото показват капацитета на самостоятелното съзнание да изпитаме опит и възприятия извън физическото тяло, докато преживяванията близки до смъртта нямат този капацитет, тъй като физическото тяло е напълно в безсъзнание.

Идеята, че имаме друго тяло идва по естествен начин в следствие на преживяванията извън тялото. Ако напускаме физическото си тяло и се наблюдаваме отстрани, изглежда логично да се предположи, че поне временно имаме второ тяло. Изглежда логично, че тази втора същност би трябвало да може да вижда, чува, мисли и движи. Тази интерпретация не е непременно валидна. Преживяванията извън тялото не са еднозначни с напускането на душата от тялото.

Според английският психолог Сюзън Блекмор определението за опитност извън тялото не е идеално, но едно от основните му предимства е че не се подлага на някакво специално тълкуване. Последиците от това определение са важни. Първо, тъй като преживяването извън тялото е опит, когато някой споделя, че е преживял такова нещо ние трябва да му повярваме. Вероятно в бъдеще ще се намерят начини за измерване или установяване на преживявания извън тялото, но за момента просто трябва да вярваме на думата на хората. Второ преживяванията извън тялото не са някаква форма на психическо явление. Палмър обяснява, че преживяването извън тялото не е нито потенциално, нито същинско психическо явление. Тази гледна точка е естествена последица от определението за всяко преживяване.