Опитност извън тялото

Идеята за човешката двойнственост има дълга и колоритна история. Философът Платон ни е дал една ранна идея за нещата. Той е вярвал, че това което виждаме в този живот е само слабо отражение на това, което духът ни може да види, ако се освободи от физическото тяло. Затворен във физическото тяло, духът е ограничен. Освободен от физическото тяло духът вижда нещата много по-ясно и дори може да осъществи контакт с духовете на покойници. Друга идея, която лансират древните гърци е, че ние имаме второ тяло. Духът или финото тяло се вижда по-добре без тялото си. Аристотел ни учи, че духът духът може да напусне тялото и да комуникира с други духове, докато Плотин установява, че всички души трябва да могат да се отделят от физическите си тела. Това учение за финото тяло е възприето от западните традиции.

Омир разглежда човека, като същество, състоящо се от три отделни елемента. Това са тялото (soma); психиката и „thumos”. Превода на последният елемент се свързва с корема и диафрагмата, които се считат за мястото където се намират волята и чувствата, а може би дори и интелекта. През 800 – 750 г. пр. Хр. терминът психика все още не е означавал лична душа, а се е свързвал с нещо безучастно, което живее в тялото, но не е свързано с интелекта и емоциите. Четвъртият елемент на човешката същност е образа (призрака). Той се появява в сънищата, където се счита за реална фигура.

Ранните последователи на Дионисий в Тракия отбелязвали неговата смърт и възкресение със страшна церемония. Те разкъсвали жив бик на парчета със зъбите си, а след това са се скитали из гората викайки. По-късно ритуалите станали по-малко варварски и не са предизвиквали такава религиозна лудост и мания. Ритуала бил заменен с нощно поклонение под звуците на силна музика и чинели. Поклонниците танцували и пеели докато останат без дъх за пеене и предизвиквали у себе си състояние на възторг и екстаз. Тези чувства били толкова силни, че поклонниците усещали как душата им напуска временно тялото. Те описват, че душата им е в състояние на екстаз, освободена от ограниченията на тялото и радваща се на уединение с Бог.

Най-широко разпространената идея свързана с нашата друга същност е, че при смъртта душата ни напуска физическото тяло и придобива една по-фина висша форма. Това схващане има корени не само в гръцката философия, но и в много религиозни учения и по-късни философски школи. Някои източноевропейски религии включват специфични доктрини и в християнството има препратки към духовното тяло. Тези религиозни учения подготвят душата за преминаването и след смъртта на физическото тяло.

Тибетската Книга на мъртвите

Тибетската книга на мъртвите „Bardo Thodol” представлява писмен запис на вярата на много поколения хора, че има някакво ниво на съществуване след смъртта. Предполага се, ученията в книгата първо са се предавали устно, докато накрая не са събрани и записани на едно място от редица автори. Книгата се използва по време на погребалните ритуали и се чете на глас, за да се чуе с служи като напътствие за наскоро починалия човек. Тя съдържа сложно описание на момента на смъртта включващо етапите през които преминава съществуването след смъртта  и достигане до момента на освобождаване на духа или прераждане в зависимост от конкретната ситуация.

Тялото Бърдо може да превръща материята в невидимо етерно състояние и се смята, че е точно копие на човешкото тяло от което се е отделило след смъртта. Тялото Бърдо е в състояние да преминава през материята, която е здрава и недостъпна за сетивата. Съзнателното „Аз” не е вградено в материята и може да се придвижва незабавно, където пожелае. Полетите на въображението могат да се превърнат в обективна реалност, а желанията да се сбъднат.

Египетската Книга на мъртвите

Уолис Бъдж посочва, че главите на египетската „Книга на мъртвите” отразява по-голяма част от вярванията на различните раси, които са формирали египетската цивилизация. „Книгата на мъртвите” събира глави с различна дължина и от различни епохи. Тези текстове са събирани от стените на гробниците или от саркофазите, където са полагани мъртвите. Текстове са намирани и написани върху папироси, които след това са поставяни в тялото на мъртвеца.

В Книгата на мъртвите тленното физическо тяло се нарича „khat”. След това идва „Кa”, което преведено означава двойно и се определя от Уолис Бъдж, като абстрактна индивидуалност или личност, която притежава формата и качествата на човека на когото принадлежи. Според египтяните нормалното обитание на тази абстрактна личност е гробницата, но тя може да се скита и да живее и на други места.

Сърцето наречено “Ba” е изобразено като птица и често има и друго значение душа. Според египетските вярвания след смъртта “Ba”  остава в гробницата на мъртвия, заедно с „Кa” или се възнася на небето при египетските божества Ра и Озирис. „Кa” се споменава във връзка с духовната душа (khu), която се разглежда, като нетленна и съществуваща в духовното тяло (sahu). Първоначално „Sahu” е считано за по-материално тяло и може да се е формирало в ранният етап на възкресението. В крайна сметка sahu, ba, ka, khaibit (сянката) и ikhu (жизнената сила) ще се съберат отново след 3000 години и човекът ще се възроди отново. Постепенно „sahu” се разглежда, като все по-духовно тяло и идеята за физическото възкресение губи своята популярност. Смятало се е, че „sahu” се образува във физическото тяло, при положение, че са извършени съответните свещени церемонии.

Египтяните поддържат тезата, че има някаква форма на съществуване след физическата смърт. Представите им са по-малко психологически и по-елементарни от тези на тибетците, но много по-сложни и развити от тези на примитивните хора, които наподобяват в най-ранните етапи на тяхната цивилизация. Според вярванията на египтяните „sahu” е неразрошимо и в него „khu” може да съществува милиони години.

Теософия

Една от теориите за астрална проекция с която обясняват преживяванията си.

Идеята, че имаме двойна същност е застъпена и в митологията. Често тази двойна същност има зловещи характеристики и е свързана с по-тъмната страна на психиката, но обикновено би трябвало да е безвредна. Тези евления изглежда са свързани с опитността извън тялото, заради тяхната двойственост, но тук приликите свършват.

Култури

Дийн Шейлс сравнява вярванията на над 60 различни култури. От 54 култури за които е събрана информация, 25 или 46% твърдят, че повечето или всички хора могат да пътуват извън физическото си тяло при определени условия.  Други 23 култури или 43% от изследването вярват, че малка част от хората могат да напускат физическото тяло и само 3 от изследваните култури изобщо не вярват в това нещо. В останалите три култури идеята за опитност извън тялото е приета, но няма данни за броя хора, които могат да изпитат подобно нещо. От резултатите на това проучване може спокойно да се заключи, че вярата за опитност извън тялото е широко застъпена при различните култури от целия свят.

Много култури интерпретират сънищата като опитност извън тялото, но те не са такова нещо. Идеята за умишлено предизвикване на опитност извън тялото присъства в някои култури, но се ограничава само до определени типове хора. Често е споменавано, че само шаманите могат да предизвикват умишлено опитност извън тялото и то с помощта на специални лекарствени средства или методи за предизвикване на транс. В проучването проведено от Шийлс има култури, които вярват, че душата може да пътува само във физическият свят. Други вярват, че душата може да пътува само в света на мъртвите и в духовните светове. Някои култури пък приемат, че са възможни и двата вида пътуване на душата.

Други тълкувания

Съществуват истории за биолокация при които физическото тяло съществува и действа в две отделни места едновременно. Но физическите ефекти при опитност извън тялото са рядкост. Други феномени свързани с опитността извън тялото са екстрасензорните възприятия и дистанционното наблюдение. „Traveling clairvoyance” описва форма на ясновидство при която се наблюдава отдалечено място, но без да се напуска тялото. При двата феномена „Traveling clairvoyance” и екстрасензорните възприятия душата не напуска физическото тяло. Дистанционното наблюдение е дефинирано по-скоро като понятие и е описано по-добре. При него обикновено се описват впечатленията от случайно подбрани отдалечени места. По-късно става ясно, че описанията и местата съвпадат. Дистанционното наблюдение често се сравнява с опитността извън тялото и понякога хора, които преживяват опитност извън тялото са използвани за експерименти свързани с дистанционно наблюдение.

Много хора твърдят, че опитността извън тялото сама по себе си е някакъв сън и се извършва не от нашето двойнствено тяло, а от въображаемо такова. Обикновеният сън или мечта обаче не разполагат с тези важни характеристики, като например чувството за напускане на тялото и съзнателното приемане на нещата, че това наистина се случва. В този ред на мисли опитността извън тялото е по-добре да се сравнява с ясните сънища при които спящият осъзнава, че по време на сън мечтае. При такъв сън съзнанието на спящия е будно и това прави преживяването близко до опитността извън тялото.

Преживяването при което виждате себе си двойно се нарича "autoscopy" или "autoscopic” халюцинации.При тях човек вижда другото си аз, но първото аз остава по-истинско и реално. При опитността извън тялото именно това другото, ново аз изглежда по-реално.

Други преживявания, които е трудно да се разграничат от опитността извън тялото са разновидностите на религиозни и трансцедентални преживявания. Хората изпитващи подобни преживявания могат да се почувстват много големи или много малки и да се превърнат в едно с Вселената и Бог. Всичко се вижда в нова перспектива и може да изглежда „реално” първият път. Трудно е да се начертае граница между религиозното преживяване и опитността извън тялото и всяко едно разграничаване между тях двете изглежда изкуствено или произволно.