Осъзнат сън

Електрическата активност на мозъка се наблюдава и се класифицира с ЕЕГ (електроенцефалограф). Сигналите се събират от електроди, след това се филтрират и усилват, за да могат да се възпроизведат от записващото устройство. Мозъчната активност и основните състояния на съзнанието вибрират с определени честоти, отбелязвани в Херцове или вибрации в секунда и са както следва:

• Делта 0,2 до 3,5 Hz (дълбок сън, транс)
• Тета 3,5 до 7,5 Hz (лек сън, памет)
• Алфа 7,5 до 13 Hz (спокойствие, повишено съзнание, медитация)
• Бета 13 до 28 Hz (напрежение, „нормално” съзнание)

В състояние на сънливост, точно преди да се заспи електроенцефалографа отчита много алфа вълни, докато мускулите започват да се отпускат. Постепенно това състояние се превръща в Етап 1 на съня. Следвата още три етапа, всеки има различен модел и отговаря на дълбоко състояние на релаксация. На 4-я етап спящия е много спокоен, дишането му е забавено, а съпротивлението на кожата високо. На този етап спящия е много трудно да бъде събуден. Ако все пак се събуди може да сподели, че е мислил за нещо или ще описва неясни образи, но рядко ще разказва за неща, характерни за типичния сън.

Но това не е всичко, в процеса на заспиване се увеличава забравата. При нормалният нощен сън промяната се извършва 1 или 2 часа след началото на съня. Въпреки, че мускулите са отпуснати, спящия може да се движи, а резултатите от ЕЕГ показват, че той се разбужда и се връща към нещо подобно на Етап1 от съня си. Въпреки това в това състояние човек е трудно да се събуди и се смята за дълбоко заспал. Най-отличителната черта на съня са бързите движения на очите (rapid eye movements REM). Когато човек достигне до това състояние се казва, че той изпитва т.н. REM сън. В по-ранните етапи на съня очите могат да се въртят бавно. В етапа на REM съня обаче де се движат много бързо, като че спящия следи нещо с поглед под клепачите си. Ако спящия се събуди точно в този момент, той обикновено съобщава, че в този момент е сънувал.

При осъзнатите сънища оставаме в съзнание по време на сън, нещо което бе отричано от много психолози, повече от 50 години. Традиционните изследвания на сънищата твърдят, че осъзнатите сънища не би могло да бъдат истински мечти. Според тях ако „осъзнатия сън” настъпва по време на кратки моменти на будност или в прехода между събуждането и заспиването, а не по време на дълбокия сън, когато очите започват да се движат много бързо и човек обикновено сънува. С други думи според тях състоянието „осъзнат сън” изобщо не е сън.

Това твърдение хвърля ръкавицата към всички хора изпитващи осъзнати сънища, които искат да докажат, че са били съзнателно будни по време на съня си. Проблема е, че когато сте дълбоко заспал и сънувате не можете да извикате: „Хей! Чуйте ме. Точно сега сънувам!” По време на бързия сън мускулите на тялото  (с изключение на очните и мускулите отговорни за кръвообращението и дишането) са в абсолютен покой и са изключени от нервния център в долната част на мозъка. Този факт ни пречи да извършваме физически действия по време на сън. Понякога тази сънна парализа остава активна, докато човек е напълно буден и е наясно с това.

Първият учен, който доказва, че не всички мускули са парализирани по време на сън е бил Кийт Хеърн от университета в Хъл. Той установил движението на очите и предположил, че може би по време на осъзнатите сънища, очите се движат по определен начин. За пръв път това било доказано в лабораторията на Хеърн, а обект на изследването бил Алън Лорзли, който изпитва осъзнати сънища. По време на един от своите осъзнати сънища Лорзли съзнателно движи очите си наляво и надясно 8 пъти по време на съня си. Използвайки полиграф Хеърн наблюдава движението на очите и търси някакви специални знаци. Отговорът на търсенето му бил недвусмислен. Осъзнатият сън се появил по време на т.н. REM сън. Казано с други думи това доказало, че осъзнатият сън е истински сън.

Обикновено осъзнатият сън трае между 2 и 5 минути и се проявява около 6:30 сутринта. Нощите в които се проявяват осъзнатите сънища не показват различен модел на съня от другите нощи. Те обаче често са предшествани от дни в които натовареността е била над средната.

Понякога се казва, че откритията в науката се случват тогава, когато времето е подходящо. По време на експеримента на Хеърн, Стивън Леберг от Станфордския университет в Калифорния се опитва да направи същия експеримент. Той също стига до същите резултати и заключения, но идеите му срещнали много силна съпротива. През 1980 г. първият доклад за откритието му бил отхвърлен. Едва по-късно е станало ясно, колко важно е било това откритие.

Някои изводи могат да се направят от тази информация. По време на осъзнати сънища и опитност извън тялото хората изглежда имат будно съзнание или нещо близко до него. Преживяващият вижда всичко ясно, но това което вижда не е съвсем точно като физическото и изглежда по скоро като един измислен или въображаем свят. Съществува обаче ясна разлика между осъзнатите сънища и опитността извън тялото. Осъзнатия сън започва след като човек е заспал и светът на сънищата по-малко реален и има по-малко контрол и свобода на движението. Опитността извън тялото често започва от напълно будно състояние и човека преживяващ това никога не си мисли, че сънува. Най-осъзнатите сънища включват само човека, който ги изпитва, но има документирани случаи и на „срещи” по време на осъзнати сънища. Важният въпрос е дали преживяващия опитност извън тялото наблюдава един и същ свят, като човека който изпитва осъзнати сънища. Дали двете преживявания не са отделните аспекти на едно и също явление?

Според Стивън Леберг изглежда, че може някои от случаите на опитност извън тялото произтичат от същите условия, като сънна парализа и тези две понятия могат действително да се разглеждат, като два аспекта на едно и също явление. Според него доказателствата от проучването подкрепят тази теория. Съществуват множество доказателства, че хората, които изпитват опитност извън тялото, често изпитват и осъзнати сънища, да сънуват, че летят или падат и способността да контролират сънищата си. Поради силната връзка между осъзнатите сънища и опитността извън тялото, някои изследователи предполагат, че опитността извън тялото е вид осъзнат сън.

Един от основните проблеми на това предположение е, че опитност извън тялото може да се случи на хора, които никога не са изпитвали осъзнат сън. Освен това хората изпитали опитност извън тялото са убедени, че това е истинско събитие, което се случва във физическия свят, а не е сън. От друга страна по време на осъзнат сън, преживяващият е убеден, че сънува. Има едно изключение, което свързва двете преживявания. Това е когато чувстваме, че напускаме тялото си и в същото време осъзнаваме, че в момента сънуваме.